Дъщерята на Христо Ботев искала да има много деца, трагичната й съдба слага край на тази мечта

Няма българин, който да не се прекланя пред революционнното дело и поетичния талант на Христо Ботев. На 17 май 1876 г. Ботев пише прощалното си писмо от борда на кораба "Радецки“. В него той моли за прошка и заявява любовта си към своето семейство.

Това са съпругата му Венета, нейният син от първия ѝ брак Димитър и дъщеричката им Иванка, която тогава е само на един месец.

Венета Ботева е една силна и твърда жена, която проявява огромна дързост във времена, в които жените не са имали право да следват сърцето си. Тя не само се развежда с деспотичния си богат съпруг, но и взема сина си и заминава в Румъния при своя вуйчо, владиката Панарет Рашев.

По-късно се запознава с Христо Ботев, който преподава в училището на детето ѝ. Венета не се поколебава да обърне гръб на роднините си, да изостави охолния живот и да заживее в бедност и трудности с любимия си мъж.

"Всички други са искали живот с баща ми. Само мама го е приела заедно със смъртта му“, ще каже след време тяхната дъщеря Иванка.

Иронично обаче години по-късно самата Венета няма да позволи на Иванка да последва зова на сърцето си. При това повече от веднъж.

В очите ѝ никой мъж не е достоен за съпруг на девойката, а когато дава благословията си, съдбата се преобръща по драматичен начин.

Ботев и Венета живеят в крайна бедност и след смъртта му тя изпада в тежко положение. Постепенно успява да се сдобри с вуйчо си, който е владика. След Освобождението се завръща в родния си град Велико Търново, надявайки се на по-добър живот в родината.

С годините единственото дете на Христо Ботев се превръща в красива, будна девойка, която пленява всички с интелекта и чара си. Според нейни съвременници Иванка се отличавала от връстниците си с гордата си осанка, отличните обноски и необикновена хубост.

А наследството, което получава от своя покоен вуйчо, Венета решава да използва за образованието на дъщеря си. Смята се, че самият Ботев е мечтаел дъщеря му да учи в чужбина.

Девойката заминава да учи социални науки в Женевския университет. По това време бъдещият актьор Сава Огнянов, който следва в Германия, започва да я ухажва, като ѝ пише писма.

След като завършва, Иванка се връща във Велико Търново при майка си. Сава пък става актьор в театър в София, където Ботевата дъщеря го гледала поне веднъж.

Иванка дори подарява книга със стихотворения на Ботев на своя обожател, като го нарича "вдъхновен изпълнител на стихотворенията на моя баща“. Любопитен факт е, че Христо Ботев посвещава някои от своите стихотворения ("До моето първо либе“, "Пристанала“ и "На прощаване“) на майката на Сава, Мария (Мина) Горанова, с която били близки преди тя да се омъжи.

Сава заявява сериозния си интерес към девойката и пред нейната майка. Венета обаче отказва да даде благословията си на младите. Тя предпочита дъщеря ѝ да свърже живота си с мъж с по-сериозна професия от актьорството.

Актьорът не е единственият мъж в живота на Иванка, когото Венета отблъсква. Смята се, че има и други ухажори, които майката не е одобрила, както и един осуетен годеж.

Докато двете жени гостуват на големия син на Ботевата вдовица във Видин, девойката се запознава с колега на брат си – доктор Христо Аджаров.

По това време тя е на 25 години и вече ѝ е време да се задоми. Тя и Христо започват да си пишат писма. Като лекар Аджаров е разпределен да работи в Пловдив. Венета обаче не е съгласна дъщеря ѝ да изостави хубавия си живот във Велико Търново и да отиде "да се мъчи“ в друг град.

Намеренията на Христо са толкова сериозни, че той дори се опитва да измоли да го разпределят в Търново, но без успех.

Така Аджаров заживява в Пловдив и продължава да пише на любимата си писма, в които дори я моли да избягат заедно. Иванка обаче отказва, припомня Edna.bg.

Когато най-сетне Венета склонява да позволи на дъщеря си да заживее с Христо в Пловдив, вече е твърде късно. Той е сгоден за друга жена.

Години по-късно д-р Христо Аджаров си спомня трагичното разминаване с Иванка и споделя, че тя е искала да има много деца, които да продължат славния род на баща ѝ.

Избраникът, когото Ботевата вдовица одобрява за зет, е икономикът Стоян Христов. Двамата с Иванка се венчаят през 1906 г. Малко след сватбата младоженците се заемат с отпечатването на книга с творбите на Христо Ботев в София.

В края на същата година обаче младата жена се разболява от остра инфекциозна болест на гърлото и се налага да бъде подложена на тежка операция.

За жалост Иванка умира по време на процедурата от отравяне на кръвта. Тя си отива от този свят едва на 30 години, без да успее да сбъдне мечтата си да продължи рода на великия си баща.