Един млад режисьор и сценарист се захвана да прави филм за Милен Цветков

Нова поредица за българи с различни професии, образование и история тръгна по bTV. Някои от тях са повярвали в таланта и уменията си в България. Днес гледат към бъдещето у нас с надежда и оптимизъм.

Други са заминали в чужбина. След това избират да се завърнат у нас и успяват да реализират мечтите си.

Такъв пример е 35-годишният Веселин Диманов, който е режисьор и сценарист. Какъв е неговият път и защо България е мястото, където успехът за него е по-значим?

Веселин е роден в Пловдив. След средното си образование започва да учи политология, но прекъсва след 2 години.

"Не беше моето, динамично ми се разви живота и трябваше да подема нанякъде“, казва мъжът.

Заминава за София, където започва да работи като журналист на свободна практика. Заедно със студенти създават блога "Гласът на младите хора“. Интервюира политици, общественици, хора, оставили отпечатък с живота и делото си.

Живее 5 години във Великобритания, където работи за голяма американска компания, но продължава и да снима.

Връща се заедно със съпругата си у нас през 2020 г. Заедно се радват на 3-годишната си дъщеря – Белла.

"Ако трябва да говорим за сигурност, да - наистина имаш сигурност финансова, но няма други неща, които тук ги има. Тук имаш свободата да изразяваш себе си, защото все пак това ти е родината, можеш да постигнеш каквото искаш на родното си място и тогава щастието е още по-голямо... Няма по-сладко нещо от това да успееш в родината си“, казва Веселин.

В момента заедно с режисьора Димитър Стафидов работи по документален филм за живота и дейността на Милен Цветков. Веселин Диманов създава и документалния филм "Моралът е доброто“ от 2022 г., посветен на вече покойния юрист Кристиан Таков.

Филмът събира хиляди пред големия екран с прожекции в цялата страна, разпространен е и за гледане в една от най-големите стрийминг платформи. За него Диманов получава награда за най-добър дебют в документалното кино.

"Работя по това, което вярвам, искам и смятам, че мога“, обясни той.

Първо, дойде идеята за документален филм за човек или първо дойде идеята да снимаш за Кристиан Таков?

Първата идея беше да го опозная малко повече, защото това, което бях виждал от него, са интервюто пред Цветанка Ризова и бях шокиран от начина, по който се изразява. И днес няма хора, които толкова конкретно да казват нещата с малко думи, но да ги разбираш без даже да гледаш телевизора. Може да не го гледаш, да го слушаш, но ще разбереш кой е проблемът, къде е и какво трябва да се промени. Това ме впечатли. Аз тогава работех като журналист на свободна практика и правих интервюта с много хора –  така се запознах с Кристиан. 10 дни преди да замина – питах го правилно ли е, той беше на мнение, че всеки българин трябва да замине поне за малко навън, да види как се живее и да се върне тук и да пренесе това, което е научил.

Филмът "Моралът е доброто“ - какво искаше да кажеше с него?

Целият филм е колективен продукт. Като екип, отбор искаме да кажем, че има смисъл човек да се бори за истината и справедливостта в България. Това са нещата, за които и Кристиан се бореше да живеем в справедлива държава.

Колко време вече правиш филма за Милен Цветков?

Една година.

Колко време още ти остава?

Остават ни още няколко месеца, в които да изчистим някои неща. Филмът е на 95% готов. Може би догодина ще види големият екран.

Какво искаш да кажеш с този филм?

Искаме да кажем, че свободата на словото в България е важна и си струва да се борим за нея, а Милен Цветков от друга страна за разлика от Кристиан той беше радетел за свобода на словото, да може всеки да казва това, което мисли, без да се страхува от последствия. Не да е нагло, крещящо, но да имаш право на мнение и да не може да бъде заглушавано и потискано. Разликата между двата филма е, че единият се бори за справедливост, другият за свобода на словото. Ако мога в едно изречение да кажа -  това са двата стълба на демокрацията.

Филмът на Милен, както и на Кристиан ще видим много уникални кадри за първи път, показани от десетилетия. Те са от различните филмотеки и личен архив.

В живота на Милен Цветков темата за справедливостта особено в края се засегна и в публичното пространство – Ти засягаш ли я темата? Говориш ли открито за това?

Да, ако не говорим открито във филм за Милен Цветков, то това ще е скандално.

Има ли справедливост у нас?

Ако трябва да кажа, че има справедливост, трябва да излъжа. В България има справедливост до определено ниво. Нататък има една дупка между това, каквото българите разбират за справедливост и какво всъщност се случва. Това е идеята на филмите, които правим - да повдигнем завесата, за да може да се видят някои неща и да се кажат определени истини, защото иначе живеем в едно безвремие.

Кои смяташ, че са липсващите съставки на демокрацията у нас?

Свободата на словото и справедливостта – те не са липсващи, но не са толкова развити, колкото трябва да бъдат. Пловдив е едно, в Бургас, в по-малките населени места има една догма, по-добре това да не го казвам, това да си остане вкъщи. Хората, като ги е страх да разкажат за това нещо, защото знаят, че ще се случи нещо, от което никой не може да ги защити и всички мълчат.

Сега предстоят избори – казват ли по-добре да не гласувам, няма смисъл?

Да, от една страна този страх, от друга страна, някак вече не се интересуват, просто разочарованията в България в годините на преход са много. Днес виждаме това, което и във филма се опитваме да покажем, и Милен, каквото правеше, хората с различните мнения все пак трябва да седнат някъде на една маса. Така е и в живота, и в политиката.

За какво трябва да гласуваме на 27, за какво трябва да се обединим тогава?

Във филма за Кристиан има една реплика, която аз няма да спра да повтарям – Не размахвайте юмрук, а подайте ръка, защото е много лесно да се влезе в схватка, по-трудно е човек да приеме, че има свои и общи негативи. Искам да гласувам за една променяща се, стабилна и сигурна държава, в която всеки нормален човек независимо пол, етнос и сексуална ориентация да може да живее така, както иска.

Защо е важно да гласуваме изобщо?

Колкото повече хора гласуват, толкова по-голяма е отговорността на тези, които ще отидат в парламента, колкото по-големи отговорности ние им даваме, толкова по-смислени трябва да са и политиките. Това е моят апел - излезте, гласувайте независимо за кого, всеки глас е важен, защото то това е демокрацията. Демокрацията идва само ако масата реши, че иска нещо.

Вярваш ли в бъдещето в България?

Да, мога да съм категоричен. Има бъдеще в България, ако вярваш, отстояваш целите и идеите си.

Веселин планира трети филм, този път за Прехода.