Еколог: През последните 200-250 години драстично сме променили състава на атмосферата и киселинността на океана

Всяко наше действие има отношение към това какво се случва с околната среда. Тя деградира, повсеместно има разпад на биоразнообразието и се наблюдават климатични промени. Това каза председателят на Института за кръгова икономика Асен Ненов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Доказано е, че човешката дейност през последните 200-250 години драстично е променила състава на атмосферата и киселинността на океана. "Оттук нататък ще се сблъскваме с повече рискове, по-малко предвидимост и повече щети и загуби. И именно тук трябва да са фокусирани действията ни – как да намалим този ефект върху околната среда, която разрушаваме, и от друга страна как да се адаптираме към това, което вече не може да се поправи“, посочи Асен Ненов.

Конвенционалното земеделие днес използва химически продукти, които правят производството на по-големи обеми продукция по-лесно, даде пример той. "Това има огромен ефект върху природната среда и намалява драстично биоразнообразието, защото изчезват опрашители. Това има ефект и върху климатичната система. Ако намалим живите форми, тогава и климатичната система се дестабилизира, т.е. микроклиматът в тези хабитати става неприемлив за всичко живо“, обясни експертът.

Екологичната перспектива в кръговата икономика е дълбоко застъпена, но факторът за промяна на мисленето е много важен, подчерта Асен Ненов. "В природата отпадъците отсъстват, всичко е ресурс. Ако генерираме отпадъци, шум, газове, това означава, че губим, че нашият процес не е съвършен. Кръговата икономика се фокусира върху дизайна на продуктите, защото още на тази фаза се генерира около 70% от отпадъка, който продуктът ще причини“, обясни той.

Начините да намалим използването на суровини са много. "Най-важно е да намалим консумацията като потребители и да имаме осъзнатостта, че това, което е дадено в природата, не може да се ползва до безкрай. Има граници, които не могат да бъдат преминавани, те се наричат планетарни граници или предели. От девет такива в момента ние сме преминали шест. Това означава със сигурност дестабилизация на реда, в който сме свикнали да живеем. От нас зависи в каква степен ще се задълбочи рискът и непредвидимостта ни“, подчерта Асен Ненов.

По думите му за българите темата за опазването на околната среда е важна. "Българите имат запознатост, осъзнатост и намерения, свързани с околната среда и възстановяването й, много над средното за Европа. Тук сме водещи по начин на мислене“, отбеляза експертът.

Институтът за кръгова икономика работи съвместно с редица висши учебни заведения. "Работим в посока образоване на студенти в различни висши учебни заведения, в различни специалности. Например в специалност "Архитектура и строителство“ имаме факултативен курс за кръгови модели в строителството, които ще позволят да мислим за друг начин на строене – на разглобяеми сгради, с много висока ефективност и комфорт. Когато се говори за енергиен преход, трябва да се има предвид, че се говори за много повече иновации, много повече комфорт, много повече пари за всички“, поясни Асен Ненов.