Емил Минчев: Желязната дисциплина е ключ към добрата продуктивност и към качественото съдържание

"Митко и омагьосаната пещера" е най-автобиографичната ми творба, защото е посветена и вдъхновена от моето детство. Това разкри в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов писателят и преводач Емил Минчев, автор на поредицата за Бънк Ромеро.

 

Действието на романа се развива в средата на 90-те години в планина Рила, където четирима ученици, за да се спасят от лавина, се озовават в пещера, в която се срещат с всякакви причудливи същества и невероятна магия. "Това е времето на приключения и откриване на нови приятелства и вълшебства, времето, в което извоюваш своята независимост, изграждаш своята личност и характер, мериш сили и си отговорен за всякакви лудории и пакости."

 

"Така съчиних фабулата, че краят да е отворен, - сподели писателят. - Искам книгата да е завършена, но да може да се продължи. Описвам действителността на 90-те такава, каквато я помня, и мисля, че затова романът ще се хареса и на децата, и на техните родители, които ще се припознаят в главните герои," отбеляза авторът.

 

Минчев сподели, че един от филмите, които са вдъхновение за него, е приключенският "Дяволчетата" (The Goonies) на режисьора Ричард Донър. "Този филм е огромна част от моето детство. Също така "Сам вкъщи" (Home Alone) беше изключително важно кинематографично преживяване. "Джуманджи" (Jumanji) с Робин Уилямс и "Трите нинджи" – дори "Детективска агенция Трите нинджи", тази моя повест, е кръстена на въпросния филм и е вдъхновена от него. Просто това беше огромно влияние в моето детство,“ сподели писателят и допълни и друг любим негов филм с участието на Ривър Финикс: "Бъди до мен“ (Stand by Me), който е по творба на Стивън Кинг и за който самият Кинг многократно е заявявал, че това е любимата му адаптация на негово произведение.

 

Носталгията към отминалото детство според Минчев се усеща и в научнофантастичния сериал "Странни неща" (Stranger Things), както и в третия сезон на "Туин Пийкс": "За мен беше много интересно преживяване, защото като дете "Туин Пийкс" беше изключително важно явление за мен. Аз подходих към третия сезон със страх и притеснение, а той беше много различен. Направи ми впечатление, че Дейвид Линч по никакъв начин не посегна към носталгията, просто беше нещо напълно различно. И това беше случай, в който аз очаквах носталгия, но получих нещо по-зряло и по-трудно да се направи."

 

"Когато носталгията се използва като патерица, просто е твърде очевидно и ако това е единственото нещо, което предлагаш, е безсмислено. Хубаво е да поглеждаш назад от време на време към нещата, които са те вдъхновили, но ако вървиш напред и гледаш назад, ще се спънеш и ще се пребиеш. Така че трябва да има и нещо друго," каза той и посочи за пример франчайза Marvel Cinematic Universe (MCU), където филмите са адаптации на комикси от 50-те до 80-те години и там не се разчита толкова на носталгия, колкото на фенсървис.

 

Неговите нови преводи на класиките "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" на Робърт Луис Стивънсън и на "Франкенщайн" на Мери Шели Минчев възприема като завръщане към миналото по един своеобразно полезен в много направления начин. "Това са знакови творби не само в хорър жанра, но и в готиката и в научната фантастика. Докато превеждах "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" няколко пъти си зададох въпроса колко читатели знаят за обрата в историята. Аз съм убеден, че има много читатели, особено по-млади, за които това ще бъде епохално, невероятно разкритие, защото все пак лично според мен това е един от най-добрите обрати, осъществявани в литературата." 

 

Минчев сподели още, че предстои издаването на шестата и финална книга "Мрак" от поредицата за детектив Ромеро, която ще види бял свят през късната пролет или през лятото на 2025 г. "През декември месец, живот и здраве, ще излезе на хартия първият сезон на романа "Светлосянка", който най-напред излезе като аудиокнига, а догодина пък ще пиша втория сезон, който ще се казва "Светломрак". По принцип е написано продължението и на сборника "Квартални съновидения" – мисля, че доста добре се получи, но пак имам страшно много работа още по редактирането му. Иначе откъм преводаческата страна на нещата, в момента превеждам един много, много добър роман на Брет Ийстън Елис и искрено се забавлявам," каза той и добави, че желязната дисциплина е ключът към добрата продуктивност и качествено съдържание. "Аз съм работохолик, това е истината. Спазвам желязна дисциплина, не чакам вдъхновение, не вярвам в музи и такива работи, просто сядам и пиша всеки ден по 4-5 часа."