Етнолог: Бъдни вечер е един от най-големите празници, целият ден е предназначен за подготовка на трапезата и хляба

"Бъдни вечер е един от най-големите празници. Целият ден основно е предназначен за подготовка на трапезата и хляба, защото задължително някога в домовете са се приготвяли по три вида обредни хлябове. Всички те са били замесени с квас", каза за "Фокус" етнологът д-р Иглика Мишкова.

По думите ѝ първият хляб е посветен на Господа. "Затова и названието много често е Светец, Боговица, Богова пита, Божичник. Върху него има пластични изображения на кръстове, просфорни печати, изобразени са множество слънца, защото се смята, че в тази нощ ще се роди младото слънце, младият бог Исус Христос. Вторият вид хлябове е посветен на стопанството, земеделието или на даден занаят. И накрая онези малки кравайчета, колачета, които трябва да се подарят на добрите гости – коледарите, които ще посетят дома на празника, за да могат да донесат във всеки дом благата вест и късмета. От ранни зори всеки дом се изпълва с множество аромати", каза още д-р Мишкова.

Етнологът посочи, че приготовлението на хляба не е толкова лесна работа. "Има множество изисквания. Понякога, за да може да се даде жертвен дар на Господ, направата на хляба трябва да следва много строги ритуални изисквания. Брашното се пресява три пъти, прикажда се задължително с палешника с тамян. Водата за месенето на хляба се донася от мома или млада булка, която още не е раждала. Тази вода трябва да е мълчана, неначната и цветна. Замесването на тестото пък е работа на най-възрастната жена във всеки дом. А онова чудно декориране на хляба със сукарчета от тесто, с помощта на двете вилици – зависи от това кой какво умение притежава, изисква огромен майсторлък, защото хем шарките трябва да бъдат много красиви, и хлябът да бъде много добре опечен", допълни Иглика Мишкова.

За гозбите на бъднивечерската трапеза тя разказа: "Това е постна трапеза, но тя трябва да бъде богата, защото всичко, което се е родило от земята през изминалата година, трябва да намери място на нея. На трапезата обикновено се поднасят боб – или като чорба, или като яхния, сарми, жито, леща, грах, тиквеник, пълнени или тъпкани пиперки, чесън, лук, мед, сушени плодове. Ястията трябва да бъдат 3, 7, 9 или 12, като всичко това, което се слага на трапезата, задължително трябва да се прикади. Това се е правело някога задължително с палешника – онази остра част на ралото, която разорава почвата. Прикадяването има и определена посока – върви се отдясно наляво, защото по същия начин се сее и се коси. И така всяко едно кътче на дома, след като е прикадена самата трапеза, също трябва да бъде прикадено".

"След всички тези обредни действия стопанинът вече може да покани Господ да слезе в дома. Той поема бъдника, кани го тържествено в дома, поставя го в огнището, където трябва да гори през цялата нощ. Оттам насетне се ломи хлябът, т.е. разчупва се самата Богова пита, която се вдига първо нависоко, за да може да са толкова високи посевите. Една част от този хляб се поставя пред домашната икона, а всичко останало се разчупва между членовете на семейството. Има практика в някои краища, че след като се разчупи самият хляб, се нарича на кого – най-напред на Бог и Богородица, после на дома, на стоката, на нивите, на стопанина, на всеки член от семейството. В края на XIX век в този хляб вече задължително се слага една паричка, като се гледа на кого ще се падне паричката и у кого ще бъде късметът на семейството през годината", допълни Мишкова.

По думите ѝ на следващия ден (бел. ред. Коледа) обикалят коледарските дружини, които започват още през нощта. "Хората вече отговяват, т.е. вече започват да приготвят съответните блажни храни. След като коледарите са посетили абсолютно всеки дом, изпели са песните си, които са наречени за всеки – имат песни за всеки член на семейството: за домакина, за мома, за булка, за новородено, за орача, за терзия, за свещеника, почерпени са и са се разотишли, след като са произнесли своите благословии. Идва ред отново за гостуване на родителите в семействата, гостуване на кумове. Абсолютно всички се събират. Хората задължително посещават и църковната литургия", каза още тя.