Ето част от ужасите, които пътуването в Космоса причинява на човешкото тяло

Докато пътуването из Космоса е несъмнено вълнуваща възможност, ефектът, който това преживяване има върху човешкото тяло, в някои случаи е направо ужасяващ.

Наскоро публикувано проучване в списанието Cells изброява реалистични научни подробности около това как напускането на Земята може да навреди на тялото ви, цитирано от hicomm.bg. Мултиинституционалният екип от изследователи, ръководен от медицински експерти от университета Бейлър в Хюстън, категоризира тези ефекти - и въпреки че има много начини, по които Космосът влияе и променя човешката физиология и психология, ето кои са определени за най-странни:

През последните 60 години се появиха обстойни изследвания за това как Космосът влияе на тялото. Но една от най-големите въпросителни е проблемът с небесния прах - многото мистериозни частици в Космоса, други планети и луни - които може да попаднат в организмите на космическите пътници.

В публикувана миналото лято оценка на риска NASA отбелязва, че "като се имат предвид уникалните свойства на лунния прах и праха от други небесни тела, има възможност излагането на него да доведе до сериозни последици за здравето (напр. респираторно, сърдечно-белодробно, очно или дермално увреждане) или за въздействието върху ефективността на екипажа по време на мисии на небесното тяло“.

Документът в Cells отива по-далеч, наричайки извънземния прах потенциално "най-голямото предизвикателство за дългосрочни космически полети“.

Тъй като последиците за здравето от излагането на космически прах изглежда са сравнително нова грижа, изследователите зад статията в Cells отбелязват, че са "необходими по-нататъшни изследвания, за да се идентифицират дългосрочните последици от експозицията на извънземен прах и да се разработят потенциални контрамерки“ като "специализирани маски за лице“.

 

Скорошни проучвания показват, че космическата радиация може да причини мутации на ДНК - сама по себе си перспектива, звучаща страшно - което от своя страна може да изложи астронавтите на по-висок риск от развитие на рак.

Миналата есен, безпрецедентно проучване от Медицинския факултет на болницата Маунт Синай в Ню Йорк откри цели 34 различни мутации при секвениране на геномите на астронавтите на NASA.

 

Още по-лошо: както се отбелязва в съобщението за пресата на институцията по това време, "най-честите мутации са настъпили в TP53: ген, който произвежда протеин, потискащ тумора, и DNMT3A: един от най-често мутиращите гени при остра миелоидна левкемия“.

Документът в Cells, разбира се, отбелязва, че има спешна нужда от повече изследвания за тези ефекти и това е "особено важно за индивиди с определени профили на генотип-фенотип... които може да са по-чувствителни към ефектите от излагането на радиация“. Сякаш всичко това не беше достатъчно лошо, та проучвания, проведени през последното десетилетие, установиха, че микрогравитационната среда може не само да има вредни ефекти върху имунната система, но дори може да активира латентни вируси.

Особено тревожна е тенденцията на космическите полети да активират вируса Epstein-Barr: херпесния вирус, който причинява мононуклеоза. Още през 2012 г. медицински изследователи от Тексаския университет установиха, че вирусът се "реактивира по време на космически полет, като отделянето на EBV в слюнката нараства до нива десет пъти по-високи от наблюдаваните преди и след полета“.

"Въпреки че е доказано, че стресът повишава повторното активиране на EBV“, се отбелязва в резюмето на статията от 2012 г., публикувана от Journal of Cellular Biology, "се предполага, че други фактори като радиация и микрогравитация допринасят за повторното активиране в Kосмоса“.

Докладът, публикуван в Cells, твърди, че привидното потискане на имунната система, съчетано със странни космически бактерии, може да усложни проблема още повече.

"Най-важното е, че проучванията показват, че бактериите, срещани в космическата среда, изглеждат по-устойчиви на антибиотици и по-вредни като цяло в сравнение с бактериите, срещани на Земята“, се казва в документа. "Това е в допълнение към заплахата от нови бактериални видове, които все още не сме открили.“