Ето кои са симптомите на хроничен стрес и как да се справим с тях

Всеки в даден момент от живота си е изпитвал чувство на стрес. Било заради неприятен инцидент, важен изпит или работна среща.

Това е нещо съвсем нормално, а понякога дори и необходимо. Защото силно стресиращото събитие задейства симпатиковият дял на вегетативната нервна система, в резултат на което се отделят импулси, които мобилизират организма - чрез ускоряване на сърдечната честота и повишаване на кръвното налягане. Това помага на човек да се справи с трудност или потенциална заплаха.

Хроничният стрес обаче е нещо различно. Според специалистите, за разлика от острия стрес, който е реакция на конкретно събитие, хроничният стрес е постоянно усещане за натиск или претоварване за дълъг период от време. И ако трудностите са постоянни, се стига до момент, в който организмът изчерпва възможностите си за "съпротива".

Това често води за усещане на безнадеждност и може да има сериозни последици за психическото и физическо здраве.

Причините за хроничния стрес могат да бъдат комплексни, но има някои типични фактори. Като например токсично работно място или пък трудна училищна среда. В такива случаи може да има дискриминация или тормоз. Други фактори са проблемните отношения между брачните партньори, израстване в бедност или излагането на физическо заболяване или травма.

Хората реагират на хроничния стрес по различни начини, но все пак има някои общи симптоми като болка в мускулите, главоболие, стисната челюст и скърцане със зъби, безсъние, умора и неспокоен стомах. Както и забравяне и/или проблеми с концентрацията. Стресът се проявява както в мозъка, така и в тялото и илюстрира връзката между двете, уточняват от USA Today и lifestyle.bg.

Хроничният стрес може да промени дори структурата на мозъка. Проучване показва, че високите нива на хормоните на стреса могат да свият части от мозъка, отговарящи за паметта, емоциите и вземането на решения. Според Yale Medicine състоянието може да доведе до хипертония, сърдечни заболявания, затлъстяване и метаболитен синдром, диабет тип II и артрит.

Затова е добре човек да се вслушва в тялото си. И дори сам да се опитва да предприема действия, които биха му помогнали да минимализира чувството на постоянен стрес. Колкото и да е трудно понякога, добре е да се опитаме да намерим време за себе си и да правим неща, които ни харесват. Важно е и да променим рутината, съня и храненето. Или да разговаряме с терапевт, който би могъл също да ни помогне в тази трудна битка.