© Impact Press Group виж галерията

Някои от клиентите се смущават от Гаргарон, защото не го познават. Мислят, че ще ги клъвне. А той ходи при хората не за да ги нарани, а просто да поиграе и да се изперчи, или пък да открадне нещо лъскавичко.

"Мен ме е страх от този звяр", шегува се клиент и се престорва, че си тръгва. "Има хора, които специално заради него идват в заведението, защото тези дни стана хит", казва Здравко. "Голяма сладурана е гаргата, много е красива. Ама сега може да кръстя бара "Бар на късмета". Така, като се изака Гаргарон върху някой клиент, да не се сърди, защото това ще е на късмет. Така ще мога да излизам от положение", шегува се управителят на бара.

Пиюка като алармите на колите

И докато ми разказва за новодомеца, Гаргарон вече е излязъл пред заведението, припича се на слънце и току съска на някой автомобил. Само за два дни сам се е научил да имитира алармите на колите и клаксоните. На всичко отгоре с удоволствие демонстрира наученото, като види, че са се събрали повечко хора.

Гаргарон е не просто добре дошъл в бара на Здравко. Той е част от онова, което мъжът се опитва да създаде в заведението си - близост, малко общество на мотористи, приятелство.

"С това заведение се опитвам и да оцелявам, защото в България колкото и пъти да си развявал родния флаг по чужди земи, след време те изхвърлят на улицата", коментира бившият спортист. Той е единственият български мотосъстезател, който е стигнал до световен полуфинал. Печелил е и на балканско, и на републиканско състезание. За последно взима шампионски медал през 1996 г.

"Макар че целият ми живот е свързан с мотоциклетите и състезанията, от 2002 г. насам оцелявам като всеки друг. Истината е, че след време всички постижения се забравят и никой вече не ти обръща внимание. Не става въпрос за мен, а за десетки родни таланти, които заминаха от този свят, и то в голяма мизерия, защото са били забравени приживе и хората се сещат за тях чак след смъртта им, казвайки колко хубави хора били. Българинът като цяло не си цени хората и талантите, както и всичко останало. Оставаш на пътя и това е", казва с мрачна усмивка Здравко. Но Гаргарон прави поредната си малка поразийка, с която прогонва тъгата и всички пак се вторачваме в палавото пиле, което не допуска за дълго да излезе от центъра на всеобщото внимание.

Източник: в. Народно дело