Журналистът и пътешественик Георги Милков сподели, че всеки път намира нещо интересно, което го изненадва, щом отвори своите шкафове и чекмеджета вкъщи.
"Опитът да се сетя кое какво е и откъде е, прерасна в един добър увод за книгата ми. Хората сме склонни да трупаме вещи. Понякога разбираме, че можем без всичко това. Ако сме живи и здрави, всички тези вещи нямат никакво значение. Но така сме устроени", каза Милков.
"Пътуването е важно, чантата - не" и любовта към Близкия изток
"Вече много внимавам с това мото, което си харесвам. Една дама, на която го бях написал, го беше възприела директно. Оказа се, че съм я обидил на чанта. После трябваше да обяснявам, че това е по-скоро метафорично. Чантите, които носим по пътя, наистина нямат значение. Губил съм много чанти, на последното пътуване ми откраднаха всичко. Важно е да не губим пътя и посоката. Това е посланието", коментира журналистът пред
Bulgaria ON AIR.
Милков призна, че няма никакво логично обяснение за любовта му към Близкия изток.
"Сякаш там ми е хвърлен пъпът, а знам, че никой не го е направил. Просто така го усетих още първия път. Не е лъскаво, добре миришещо и с прекрасни сгради. Това някак ми хареса на подсъзнателно ниво. Беше емоционално. Ако е нещо логично или предопределено по семеен или административен начин, тогава вероятно не би било такава страст. При мен беше и продължава да бъде страст", разказа още журналистът.
Първото му пътуване е в Ирак, като преди това посещава Израел. Ирак го грабва изведнъж и след това многократно посещава страната.
С годините и множеството посещения става така, че всички приказки от "1001 нощи" са му се случвали на живо, ходейки по улиците на стария Багдад.