Гробът на Дядо Коледа е открит от българин?

Приживе Свети Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта му е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.

Гробът на св. Никола, известен още като Дядо Коледа, и подът, по който той е ходил в църквата "Св. Николай“ в град Мира в днешна Южна Турция, е открит в района на град Демре, в провинция Анталия. Според турския изследователски екип, мощите в италианския град Бари, за които досега се смяташе, че са на св. Николай, принадлежат на друг човек.

Най-красивата Коледа: Идилично място в Швейцария, което привлича посетители от стотици години

Град Демре е построен върху руините на древния ликийски град Мира, където светецът е живял през четвърти век. Храмът "Св. Николай“ в Демре е популярно място за поклонение на християните. Археологическите разкопки там са започнали преди 20 години. При изследването на гробницата учените използват компютърна томография и георадар.

Всъщност български преселник в Турция е в основата на разгадаването на загадката за гроба на един от най-почитаните светци в православния свят – Св. Никола Мирликийски Чудотворец, пише Венцислав Жеков, зам-редактор на в-к "Българска армия" и автор в BG VOICE. Ердинч работи като гид в Анталия. Неговият баща е българин, а майка му е корейка, той самият живее в Москва.

В храма има и други саркофази, но един от тях има покрив, който е изобразен с ясно оформени рибени люспи. Именно Ердинч предполага, че вероятно това е истинският гроб на Св. Никола, още повече, че последният е и покровител на моряците.

Преданието разказва, че св. Николай е роден през 245 г. в римската провинция Ликия в гръцкото селище Патара. Дълбоката вяра и ревностното служене на Бога го довеждат първо до свещеничеството, а по-късно той става епископ в град Мира в Ликия (съвременното име на Демре, Турция). От там идва и църковното му име – св. Николай Мирликийски. Божият светец умира на 6 декември 334 г. на 89-годишна възраст.

Живял между 270 и 343 г., св. Николай е раннохристиянски епископ по времето на Римската империя.

Поради многото чудеса приписвани на неговото застъпничество, той е известен също като Николай Чудотворец.

Църквата "Св. Никола“, разположена в град Мира, който беше преименувана от Турция на Демре през 2005 г., е построена през 520 г. върху основите на по-стара християнска църква, където св. Николай е служил като епископ и е бил погребан.

"Първата църква е била потопена с издигането на Средиземно море и няколко века по-късно отгоре е построена нова църква“, каза Осман Еравсар, ръководител на провинциалния съвет за опазване на културното наследство в Анталия. "Сега стигнахме до останките от първата църква и пода, на който е стъпвал св. Николай“, отбеляза той.

Много малко се знае за св. Никола, но неговият легендарен навик да прави тайни подаръци дава началото на традиционния модел на Дядо Коледа, кръстен на него. Служейки като епископ на Мира, той е известен и като участник в основополагащия събор в Никея през 325 г., по време на който е приет Никейският символ на вярата. Символът на вярата формира основата на системата от вярвания на християните.

По-късно той е хвърлен в затвора по време на гоненията от Диоклециан, но е освободен след възцаряването на Константин.

Един анекдот, който е оцелял през хилядолетията, гласи, че Николай или е ударил шамар по лицето, или е издърпал ушите на един от своите идеологически опоненти. Независимо дали това е вярно, записано е и друго негово действие, много по-щедро. Известно е, че едно бедно семейство в Мира с много дъщери е изпаднало в трудни времена – толкова тежки, че бащата обмислял да продаде една от дъщерите си в робство само за да могат другите да оцелеят.

За да я спаси от такава ужасна съдба, Св. Николай хвърлил златни монети през комина на къщата на мъжа, като по този начин я спасил, не само нея самата, но и семейството от затрудненото им положение. Независимо дали нещата са се случили точно по този начин или не, св. Никола, за когото се каза, че е извършил тази милост, е причината да се свързва с комините.

По-малко от двеста години след смъртта на светията останките му са преместени в саркофаг в църквата "Св. Никола“.

През 1087 г. християнските гърци от региона са покорени от новопристигналите мюсюлмански селджукски турци и скоро след това група търговци от италианския град Бари изваждат основните кости на скелета на светеца от неговия саркофаг в църквата тайно и ги откарват в родния им град. Сега те се съхраняват в базиликата Сан Никола. Останалите костни фрагменти от саркофага по-късно са извадени от венециански моряци и отнесени във Венеция по време на Първия кръстоносен поход.

Съществуването на първата църква е известно от някои снимки, направени през 1910 г. Облицовката на пода и оригинални мозайки от първата църква ще бъдат изложени за посещение до няколко месеца, след като бъдат реставрирани и консервирани.