© impactpressgroup.org | | Над 1000 спортни гълъба се отглеждат в най-големия гълъбодрум във варненското село Калиманци. Всяка година те участват в 12 състезания с различни маршрути и разстояния. Стефан Радев от Варна заложил преди години почти всичко което имал, за да започне този бизнес. Тук всяка година в края на юли се провеждат международни състезания, в които участват гълъби от България, Великобритания, Турция, Франция, Белгия, Германия, Швеция и Гърция."Смята се, че гълъбите лекуват самотата", твърди Димчо Димов, който е един от най-запалените гълъбари във Варна. Според разстоянието, което спортните гълъби могат да изминат, те се делят на спринтьори, среднисти и маратонци. Състезанията пък са разделени в три групи: клас А е за разстояния от 100 до 300 км, клас В е от 300 до 600 и клас С - над 600 км.
Вече е въведена и категорията маратон. При нея гълъбите прелитат разстояния над 800 км. Състезанията в този клас са с преспиване на птиците. При последната надпревара в категория маратон гълъбите трябвало да прелетят 1630 км "Пуснахме ги от Москва и за 3 дни стигнаха до гълъбодрума в Калиманци", разказа Димов.
В състезанията могат да участват само млади птици. На петия им ден се слага пръстен с номер. Обучението им започва още когато са на 20 дни. В началото малките се учат да влизат и излизат през дупките на гълъбарника. Това е времето, в което пернатите трябва да разучат околността и тяхното гнездо, защото всеки гълъб си има свое. След третия месец започват тренировките за ориентация. Първо птиците се пускат на разстояние от 5 км, за да придобият навици. След това разстоянието постепенно се увеличава и стига до над 40 км от гълъбодрума. Обучението трае средно около месец и след него гълъбите тръгват на състезания.
От 500 птици едва 200 преодоляват разстоянията, твърди Валентин Великов, който също е запален гълъбовъд. В някои състезания участват и по над 1000 птици, като всички се пускат едновременно.
Всеки спортен гълъб има паспорт и чип, вграден в пръстена. В чипа има GPS система, която отчита времето до секунди. След това се изчислява средната скорост на всеки гълъб. Цялото устройство струва над 600 евро.
В края на сезона се изготвя класация на гълъбите. За да влязат в нея, пернатите трябва да са имали 5 полета в клас А, 4 за Б и 3 за С. Случвало се е на състезание гълъбът, който се връща първи, да не иска да се прибере в дупката си. Така системата не може да отчете времето му и вместо да стане шампион, той се класира примерно 50-и, обяснява терзанията на всеки гълъбовъд Димчо Димов.
Класиралите се от първо до десето място се обявяват на търг. За да запази шампиона си, собственикът трябва да го откупи. В противен случай гълъбът сменя стопанина си, обяснява правилата Мартин Антонов.
Във Варна има два клуба за спортни гълъби - "Торнадо" и "Полет". В тях членуват общо стотина гълъбари. Основните им конкуренти са от Сливен, където около 10 души отглеждат състезателни птици. Приблизително толкова са и гълъбарите в София.
Най-известните варненски гълъби носят имената Шумахер, Алонсо и Джоркаеф. Шумахер и Алонсо са холандски птици, но вече не се състезават. Ожесточена битка за шампионската титла обаче водят техните поколения.
Засега родът на Алонсо се справял по-добре на състезания, похвали се собственикът му Димов. Джоркаеф пък е собственост на единствената жена гълъбарка в България Филка Великова.
Цената им стига два милиона евро. В България състезателните гълъби все още се предлагат на твърде ниска цена, но в чужбина за птици от добра селекция като нищо може да искат 6000 евро. Този спорт е много скъпо хоби, може би след отглеждането на коне то изисква най-много средства. Най-скъпият гълъб е продаден за 2 млн. евро преди 3 години в Тайван. У нас птиците вървят между 100 и 1500-2000 лева.
За да стигнат до целта, птиците се ориентират по магнитното поле на Земята. Ако има магнитна буря, те губят ориентация. Почти мигновено могат да се загубят и при земетресение. Проблем за тях представлявало и дъждовното време, защото водата сваля талка от перата им, те се мокрят и птицата натежава, губи сили и пада.
Гълъбите летят само през лятото, когато времето е хубаво. През есента се хранят със специални зимни смески. В една спортна смеска има 22 вида семена. Извън сезона те са 10. Повечето от съставките в храната им не виреят в България.
Източник: в. "Стандарт" |