Илън Мъск има лиценз да започне клинични изследвания, включващи поставянето на мозъчни импланти

Илън Мъск има лиценз да започне клинични изследвания, включващи поставянето на мозъчни импланти на хора. За това разказа футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус". 

Невротехнологичната компания Neuralink, основана от Илън Мъск, от години разработва и експериментира с поставяне на мозъчни устройства при животни – прасета и шимпанзета. "Той беше успял да ги накара да победят компютъра в компютърна игра с пинг-понг. През март беше помолил Aмepиĸaнcĸaтa aгeнция пo xpaнитe и лeĸapcтвaтa за лиценз, но тогава му беше отказан, тъй като все още има големи неясноти. Бяха се позовали и на доста активисти и компании, които казваха, че много от животните са починали след експериментите и няма данни за това колко са били експериментите", припомни доц. Тодорова.  

Сега вече Мъск има такова разрешение. Устройството ще бъде имплантирано в човешкия мозък в зоната на темето. То е с размерите на монета от 50 стотинки. "В него има 64 много тънки жички, които ще осъществяват комуникация с мозъка ни“, обясни доц. Тодорова.   

Агенцията по храни и лекарства е дала разрешение експериментите в следващите няколко години да включват до 10 човека. "Това, което не се комуникира масово, е, че един пъп поставено, устройството не може да се премахне. Операцията ще се извършва от един робот, който го прави много прецизно, но при премахването могат да се нанесат непоправими щети. Нашият мозък е биологична структура, а устройството е от силиций и при една неправомерна комуникация, то може да загрее и да ни навреди", отбеляза футурологът.  

В момента компанията търси доброволци за клинични проучвания, които имат парализа на четирите крайника в следствие на мускулна атрофия и склероза. "Целта е те да започнат да комуникират с външния свят, да изразяват някакви мисли, които да се материализират, и да задават команди, както и да се справят с парализата", обясни футурологът.   

Според Мъск устройството може да помогне и на хора, болни от Паркинсон, Алцхаймер и с наднормено тегло. 

Доц. Тодорова подчерта, че когато бъде установена комуникация между мозъчната система и изкуствения интелект, комуникацията няма да е едностранна. "Освен ние да общуваме с външния свят, вероятно пренос на информация в далечно бъдеще ще може да става и по обратен ред. Когато комуникацията става на ниво черепна кутия, ще се постави въпроса за автентичността на нашите мисли, тъй като ще бъдем свързани с едно безкрайно знание. Това се вписва и в концепцията на интернет на мозъците, т.е. много хора да бъдат свързани на ниво мозък и съзнание по този начин, чрез изкуствен интелект. Големият въпрос е доколко нашият мозък, мисли, поведение и воля ще бъдат автономни, дали тази комуникация няма да бъде на такова равнище, че ние няма да можем да отличим коя е нашата автентична мисъл", коментира тя.  

И в момента всички устройства, независимо какви са те, дават възможност за проследяване, профилиране на поведение, навици, диагностициране. "Дори в момента изкуственият интелект, с който комуникираме чрез някакъв тип екран или друг тип интерфейс, може да разбере много за нас от начина, по който движим погледа си на екрана. Ако публикуваме 150 снимки в "Инстаграм", те говорят дали сме психически здрави, дали сме в депресия и това е само чрез външна комуникация и косвени белези. Представете си какво би се случило, ако това е вътре в нашия мозък", посочи доц. Тодорова.  

Тя отбеляза, че някои компании вече са изпреварили Nеurаlіnk в разработките на мозъчни импланти. Една от тях е Synchron, която вече имплементира подобни устройства през врата, като те наподобяват стендовете за сърце. Техните носители могат да задават мозъчни команди към външния свят и преодоляват това, че не могат да говорят, и да задвижат компютър и електроуреди, обясни още доц. Тодорова.