Между планините Шар, Кораб и Коритник е заключена историко-географската област Го̀ра, чието население нарича себе си "торбеши“, "българи“, "нашенци“… Днес североизточната държавна граница на Албания разделя Гора на две части – на изток, в т.нар. Призренска Гора в Косово попадат 19 села, а на запад, към Кукъска Гора в Албания се отнасят други 9 села, разположени на югоизток от общинския център - град Кукъс, разказва Българското национално радио.
Жителите на горанските села са мюсюлмани. Според различни източници, тяхната ислямизация е осъществена между ХVІ – ХІХ в., като до началото на ХІХ в. те тайно изпълнявали православни обреди, с надеждата за възвръщане към християнството (А. Селишчев, 1929, "Полог и его болгарское население. Славянское население в Албании“).
Днес хората в Гора пазят архаичния български език и както казват самите те, в домовете си говорим на "нашенски“, а в училище учим албански.
Българите в Албания, признати за национално малцинство през 2017 г., живеят както в по-големите градове на страната, така и в по-малки населени места, някои от които разположени в труднодостъпни планински райони. Такъв е случаят със селата в Го̀ра, недалеч от общинския център - град Кукъс, Северна Албания. Това са Борие, Орешек, Църналево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища, Очикле, а най-голямото от тях е Шищевец – с около 1500 души население.
Едно от селата в тази област е Църналево. Някои го наричат Църнолево, а на албански е Cërnalevë.
Кметът Хюсенай Махир разказва пред БНР, че джамията е ремонтирана преди около година, а сега е ред на училището и на пътя до селото, за което търсят помощ и от Албания, и от България. В Църналево живеят 255 души в 50 къщи. До града има транспорт веднъж на ден. Сутрин, в 7:00 часа, тръгва т.нар. комби (местната маршрутка), а следобед около 15:00 часа се връща. Изпуснеш ли я, замръкваш долу – казва кметът.
За да качат строителни материали в селото, хората в Църналево използват основно коне. Затова и трудно се правят ремонти, а от ремонт се нуждае училището. Учениците наброяват 150. Счупени прозорци и врати, остаряло оборудване, липса на изолация и студени помещения. Това видяхме в края на октомври м.г., когато посетихме мястото. Също тогава екип на българското посолство и на българското дружество "Българите в Албания“ направи опис на най-належащите проблеми.
Учителите в местното училище са предимно млади хора. Трима от тях очакват да започнат магистратура в България, като целта им е след това да пренесат наученото при семействата си в Гора. Впечатли ни тяхното чувство за дълг пред общността.
Алекс Лукови е на 28 години, роден е в Църналево и е напускал селото само веднъж - когато е бил студент в Тирана. Алекс има брат и четири сестри, но всички те живеят далеч от родното си място. Единствено той е останал тук, с майка си. "Животът тук е не е лесен“ – споделя ни той:
"Но в селата е така. Има и тежко, има и хубаво. Природата е чудесна и ти пълни душата. Лошото е, че няма болнично заведение. Докато извикаш помощ, докато дойде, човекът може и да свърши“.
Младият Алекс в момента е учител по математика и рисуване в началното училище "Ремзи Джаферай“. Преподава на деца от 6 до 9 клас:
"Повечето ученици са от селото, но има и такива от по-отдалечени места. Идват на училище пеша. Помежду си и вкъщи децата говорят на български, а в училище учат албански. Хората тук се занимават с производство на боб, картофи и такива неща. Отглеждат и животни, но много по-малко от преди“.
Мириян Даути е от по-младите учители в училището на село Църналево, където по-голямата част от населението е с български произход. Пред екипа на Радио България Мириян сподели, че вече е бил в страната ни, но в плановете му влиза ново посещение – за магистратура по български език. Така, смята той, ще бъде по-полезен на съгражданите си в Църналево, които държат на българските си корени.
"Бил съм за две седмици в Благоевград през 2020 г. Учих български език и се запознах с българската култура. Сега преподавам на деца от първи и трети клас - математика, албански език, човек и природа" - сподели той пред Костандина Бело от албанската редакция на Радио България.
Един от завърналите се в Църналево е Селадин Джаферай. В продължение на 8 години е бил директор на училището в селото, после заминава за Тирана, а сега се е завърнал в Го̀ра като учител на децата от 1 до 4 клас. Селадин е човек, който се интересува от езика на своята прародина. И казва, че би било добре да се изучава и в училище, за да може и младите хора от български произход в Албания да говорят на съвременен български език, не само на запазения в Гора диалект.
"Ние разбираме всичко. Сега в езика навлязоха много думи от Запада, а е добре да пазим нашия си славянски език. Повече от 300 милиона са славяните в Европа. Да загине ли езикът ни? Не бива!“ - казва Селадин.
Директор на училището в Църналево от октомври 2022 г. е Лябдрим Енишай. На въпроса ни защо е останал в селото, отговаря:
"Много хора го напуснаха. Но на мен не ми се струва хубаво да избягам. Тук е родния ми дом. Ако го направя, кой ще остане?!“. Ако ни помогне държавата – и албанската, и българската, ще започнат да се връщат и напусналите. И животът ще стане по-хубав.
Помощта, за която призова директорът на училището в Църналево, вече започна да идва. През декември м.г. бяха подменени дограмите и вратите, има и нови отоплителни уреди, благодарение на усилията на посолството ни и българското дружество "Българите в Албания“.
Всъщност, не за първи път България помага за развитието на Община Кукъс, към която принадлежат селата в Гора, реализирайки различни проекти. Такъв е този за реконструкцията на детска градина в град Кукъс. С български средства е изграден компютърен кабинет в едно от училищата, предстои подобен проект да се реализира и в друго образователно средище в района.
От есента на 2023 г. Община Кукъс, към която принадлежат и селата на българите в Гора, има нов кмет - Алберт Халилай. Посланикът на България в Тирана Ивайло Киров се срещна с него и получи уверения, че общината ще работи за подобряване на условията на живот на гораните в тясно сътрудничество с българската държава. Кметът на Община Кукъс потвърди и пред Радио България, че заедно с екипа си ще се опита да направи промяната за българите по-осезаема и възможно по-бърза.