Индустрията за производство и преработка на насекоми добива огромна популярност в Европа

Протеиновата стратегия на Европа цели диверсифицирането на протеиновите източници и производството им в Европейския съюз с цел намаляване на зависимостта от вноса на соя за животински фуражи. Това каза Йоанна Минчева – член на Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България, в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Животновъдният сектор в Европейския съюз се намира в критична зависимост от вноса на растителен протеин от соя за животински фуражи, обясни тя. Над 70% от соята, необходима за изхранване на животните в Европа, се внася. "Производството на соя в Латинска Америка предимно се свързва с мащабното обезлесяване на тропическите гори. Огромният обем внос води до флуктуации на цените и несигурност на пазара, което създава огромни предизвикателства пред животновъдния сектор в Европа“, обясни Минчева.

През последните две десетилетия индустрията за производство и преработка на насекоми добива огромна популярност в Европа. Това се дължи на факта, че за индустриалното отглеждане на насекоми е необходимо в пъти по-малко количество вода и пространство, тъй като отглеждането става на принципа на вертикалните ферми, обясни тя.

"Интересното при насекомите е, че те се хранят с остатъчни продукти от други земеделски продукции, като например пивоварната каша от производството на бира, пшеничните трици от производството на брашно или пък кашата, която остава от производството на натурални плодови сокове. Всички тези остатъчни продукти от тези индустрии са храна за насекомите“, посочи специалистът.

Протеинът се произвежда от самите насекоми. За 12-15 дни самите насекоми се превръщат в протеин, който след това се влага в животински фуражи и в храни за домашни любимци. "Вграждането на протеин от насекоми в храната на животните води до редица здравни ползи за самите животни. Насекомовият протеин се счита за премиум съставка, тъй като той е хипоалергенен и влияе добре на различни чревни проблеми и алергии при домашните животни. Той се влага в храни от по-висок клас“, отбеляза Йоанна Минчева.

Индустрията за производство на протеинови продукти от насекоми е кръгова в своята същност. Тя оползотворява странични продукти от други индустрии, които иначе биха били изхвърлени, и извлича висока добавена стойност от тях. При произвеждането на насекоми не се генерира никакъв отпадък. "Те са природните майстори в това да извършват биоконверсия – процес на превръщане на една растителна суровина в нещо друго чрез живи организми или ензими. След като се биоконвертират различните странични продукти, с които насекомите се хранят, от тях самите се произвеждат няколко продукта – протеиново брашно за животински фуражи, органичен тор от насекоми, който се използва в органичното земеделие и всъщност е много ефективен почвен подобрител. По този начин производството на продукти от насекоми реално не генерира никакъв отпадък, това е изцяло кръгово производство“, обясни Минчева.

До 2050 г. се очаква населението в света да достигне над 10 милиарда души, което означава, че за изхранването му ще бъде необходим 50% повече протеин от животински произход, отбеляза тя. Преимуществата на индустрията за насекоми в това отношение са много. "Тя предполага много по-малка употреба на вода в сравнение с традиционните животински производства. Много по-малко пространство е необходимо за отглеждането на насекоми. Над 70% от обработваемата земя само в Европейския съюз се използва за отглеждане на растения, които се използват за храна за животни. В този смисъл отглеждането на насекоми е много по-малко ресурсоемко, отколкото отглеждането на животни. По този начин се спестяват изключително много ресурси, като това се отразява на природата и устойчивостта“, каза още Йоанна Минчева.