Историкът проф. Вера Бонева: Фердинанд е бил подготвян за крал на Франция, но става княз на България

Фердинанд е бил подготвян за крал на Франция, но става княз на България. Това каза историкът проф. Вера Бонева в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус".

След абдикирането на княз Александър І през август 1886 г. България изпада в политическа криза, тъй като остава без ключовата фигура в своята държавна структура. Третото Велико народно събрание има основната задача да избере български княз.

"Но кандидати за княз на новосъединеното княжество, което е с много разклатено международно положение и загубено покровителство от страна на Русия, няма. Народното събрание успява да издири един кандидат – сина на датския крал, принц Валдемар Датски. Той е искал да приеме поканата, но баща му не му разрешава. Третото Велико народно събрание избира една тричленна комисия, в която е и д-р Константин Стоилов, и в продължение на месеци тя осъществява срещи и търси кандидати. Фердинанд Сакскобургготски влиза в късия списък, но има индикации, че той няма да бъде признат от Русия. Русия предлага грузинския княз Николай Мингрели, но България отказва да го приеме. В крайна сметка през юни 1887 г. Фердинанд е избран. Решаваща роля тук изиграва майка му княгиня Клементина, която се явява "сивият кардинал" в нашия дворец", разказа проф. Бонева.

В продължение на 10 години княз Фердинанд остава непризнат от Великите сили.

"Ползвайки своите лични дворцови контакти, които има по родова линия, той осъществява неформални срещи и постепенно успява да елиминира изолацията на България. Заедно с нашите правителства той успява да осигури суверенно развитие на страната след 1896 г. Актът от 22 септември 1908 г. е резултат от факта, че България вече е фактор в балканската политика, със самостойно поведение, с търговски договори и със стабилно дипломатическо представителство. Тук князът и цар след 22 септември има наистина ключова роля, тъй като той е много, много умел дипломат", подчерта проф. Бонева.

Фердинанд е най-дълго управлявалият владетел на Третото българско царство.

"Той идва тук много трудно, непризнат, и си отива отново под влияние на Великите сили, които в края на Първата световна война поставят като първо условие за сключване на мир с България неговата абдикация. Той абдикира в началото на октомври 1918 г. и се прибира в семейното си имение в Кобург, където живее още 30 години и надживява и двамата си сина", разказа историкът.

Фердинанд е смятан за противоречива личност, тъй като е част от ключови събития, които довеждат България до международна изолация и до двете национални катастрофи. "Основната негова грешка е поделена с ген. Михаил Савов – на 16 юни 1913 г. те заповядват да започне българската атака срещу съюзниците гърци и сърби и така поставят началото на Междусъюзническата война. В този ключов момент на владетеля и на генерала им липсва това изключително качество, търпението, което се оказва фатално“, коментира проф. Вера Бонева.

По време на целия период на своето изгнаничество Фердинанд неколкократно изявява желание, включително и официално декларирано, да дойде в България като гост, но така и не получава разрешение за това. Той нарича България своя втора родина.

Фердинанд е погребан в семейната гробница в Кобург. След 1989 г. има няколко опита за връщане на тленните му останки в България. "Но тези опити изискват и политическа воля на нашите управляващи, и на фамилията, към която принадлежи българският владетел", каза още проф. Бонева.

Тленните останки на Фердинанд ще бъдат върнати в София на 29 май с военен самолет и ще бъдат положени в парк "Врана“.