История за любов: Баба Данче и дядо Мишо са си разменили повече от 200 писма за 30 години

Една любов, разказана в писма и преминала през времето, оживя в изложба. В продължение на три десетилетия двама влюбени си разменят послания в плик, а днес историята им вдъхновява чрез тяхната внучка.

Годината е 1957-а. "Мишко, миличко, часът е 1:30. Не ми се чете, все за теб мисля“, пише в едно от писмата.

"Това е писано на плик, защото е нямала листи под ръка, в 1:30 часа през нощта, докато е учила за студентски изпити. Три дена по-късно - на 11 май, се женят“, разказва пред bTV внучката Ивелина Колдамова.

Писмата започват пет години по-рано, като двамата влюбени са си разменили повече от 200 писма в продължение на 30 години.

"Много са били внимателни в общуването си, какви думи са използвали, с голямо уважение един към друг, държали са на искреността и честността. Липсвали са си безкрайно много, нямали са търпение да дойде пощальонът, да свърши тази седмица, да дойде датата, в която ще се видят“, разказва още Ивелина Колдамова.

От думите ѝ става ясно ,че баба ѝ е била фармацевт, а това дядо ѝ - рентгенолог-онколог. Той е бил лекар на кораб. Тя го е чакала у дома. Запълвали са всяко отсъствие с писма. 

"Те са си ги съхранявали и даже са си ги номерирали. За баба ми дядо беше всичко. Тя е с него от 16-годишна, така че целият ѝ живот е той. Мислех си, че баба и дядо щом са толкова години заедно, няма как да не се обичат. Но всъщност те се обичали много още от самото начало, просто са си били един за друг, разказва още внучката.

Няколко месеца преди и баба ѝ да си отиде, Ивелина получава писмата.

"Почеркът, който е на баба Данче, е много изразителен. Това са от първите писма, изключително добре изрисувани“, отбелязва и художникът Веселина Атанасов. Очарован от духа и атмосферата в тях, той превръща старите пликове в рисунки.

"Рисувам върху самите пликове, като оставям част от тях и реално баба Данче и дядо Мишо са съавтори на рисунките. Аз съм си добавил бургаския характер на всички рисунки. Това, примерно, е островът… гларусчета - такива неща, които са докоснати с града ни“, обяснява още художникът.

Изложбата е озаглавена "От Бургас до… и обратно“. Историята вдъхнови и документален филм, с работното заглавие "Писма до баба“.

"Тази човешка история си е съвсем човешка, няма нищо сковано в нея. Ето риби хванати, par avion, самолет излитащ. И това нещо е par avion, понеже писмото някога е бързало и е пуснато с бърза поща. Не може да отиде за цялата вечност от 20 дена, трябва да отиде бързо, да отиде само за една седмица… Тук живее времето“, споделя и режисьорът Христо Димитров - Хиндо.