Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Историята помни геройството на българката Бяла Бона по време на Освобождението | ||||||
| ||||||
Една от тези позабравени днес българки, която записва името си в борбите за освобождение, е Бона Ганева Станчева, или Бяла Бона, както е известна сред съгражданите си от онова време. Ханът Родена е през 1830 г. в семейството на Ганчо Витанов - Силистралията, съдържател на хан и участник във Велчовата завера. След смъртта на своя родител Бона и съпругът й Станчо продължават да се грижат за хана, който им носи и основните доходи. Ханът бил и най-предпочитаното място за отсядане на идващите в Търново чужденци. В него е отсядал при обиколката си в България и руският писател Василий Немирович-Данченко. Ето как е описан той половин век по-късно в "Общински вестник Велико Търново“ от 1935 г. "Този хан през 60-те години на миналия век бил най-добре уреденият в града ни. Освен места за спане в него имало гостилница, кръчма и кафене. Всички търговци, които идвали отвън - гърци, турци, както и чужденци - французи и италианци, за да купуват пашкули с бубено семе, се спирали да обядват или пък отсядали, за да нощуват в Бониния хан.“ Наред с ханджийството обаче още от 60-те години на XIX век Бяла Бона е много тясно ангажирана и с освободителната борба и революционната дейност в старата столица. Без да се страхува, тя посещава в затвора заловените комити от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и им носи топли дрехи, тютюн и храна. Освен това тя умеела да предразполага идващите в хана да ядат и пият местни турски големци и научавала от тях някои тайни, които съобщавала на дейците от Търновския революционен комитет. Сведения Благодарение на тези ценни сведения тя успявала първа да научи за предстоящи акции и арести на османската власт и да осуети ареста на местните комити. Според запазените до днес сведения по време на Априлската епопея Бяла Бона тайно приютява в хана си петима оцелели от четата на поп Харитон, успели да се измъкнат живи от битката при Дряновския манастир. А на единия от тях, поп Петър Драганов от Дъскот, дори успява да осигури и тескере, с което той минава през Дунава и се установява да живее във Влашко. Известно време в хана на Бяла Бона се укрива и главният апостол на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов, преди да напусне Търново и да намери убежище в съседното село Самоводене след извършените предателства, разкрития и арести на революционери в региона. Освен Стамболов хана използват и други революционери от Горна Оряховица като Атанас Доктора и Ефрем. Заптиета Като членка на благотворителното дружество "Женска община“ с други общественички като Евгения Кисимова, Мариола Василева, Аника Костова, Кирияки, Аника Панайотови и други Бяла Бона се включва активно в акцията по събиране на храна, дрехи и пари на арестуваните въстаници. През всичките тези години турските власти няма как да не са подозирали Бяла Бона, тъй като няколко пъти ханът е посещаван от заптиета, които го тарашат. Но стопанката винаги успявала да научи за предстоящите посещения и бързичко да се избави от опасните си гости, докато продължавали обиските. Няколко пъти ханджийката била привиквана на разговор и в конака, но нито веднъж не била задържана. По време на Руско-османската война от 1877-1878 г. през юли 1877 г. заедно с голяма част от търновското гражданство и с огромен цветен венец Бяла Бона също излиза и посреща руските освободители от Предния отряд на ген. Йосиф Гурко-Корейко на няколко километра извън града, в местността Дервеня. Участието на Бяла Бона в организираното освободително движение дава основание на писателката Първолета Прокопова в книгата "Искри от Възраждането“ да я назове напълно основателно търновската Баба Тонка. Каравелов След Освобождението Бона Станчева продължава да върти бащиния си хан и да се радва на любовта и уважението на съгражданите си. Ханът й се превръща в една от най-елитните търновски странноприемници, в която отсядат всички чужденци, посетили старата столица. Тук отсяда и княз Александър Наришкин, пълномощник на Руския червен кръст и главен агент на руските славянски благотворителни общества в новоосвободеното Княжество България. В хана на Бяла Бона по препоръка на свои търновски приятели отсяда и Любен Каравелов при идването си в старата столица. За това свидетелства и бъдещият учител на цар Фердинанд по български език, общественикът просветител Добри Ганчев. "Отстъпила му госпожата на Каравелова една стаичка в хотела си. Уважава го и го почита много. А вечерно време покрай него и тя прави голям алъш вериш. Идват приятелите да го видят, черпят се, гощават се. Стефан Стамболов му е постоянният посетител. Други, които посещаваха хана на Бяла Бона, бяха Георги Живков и Джорджо Момчев. Застоявахме се у госпожата до късна вечер. Догдето не се приспи на Каравелова и ни покани да си идем.“ Иречек А ето как описва хана на Бяла Бона и Константин Иречек, който също отсяда в него при посещението си в старата столица. "Прилепен е към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на тесен двор, отсядат колите. Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледало, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи.“ Подобно на всички българи, Бона Станчева посреща с огромно огорчение и болка в душата решенията на Берлинския конгрес и разпокъсването на българските земи. И тя протестира срещу това несправедливо решение по своя собствен начин, като символично преименува хана си на "Съединена България“. Престижният хан на Бяла Бона, намирал се някога в началото на Самоводския пазар, който за съжаление отдавна не съществува. Върху фасадата на къщата, построена на неговото място, преди години беше поставена информационна табела. На името на именитата ханджийка е наречена и улица в кв. Чолаковци. За разлика от други търновски жени възрожденки, за които до нас не са достигнали портрети, снимка на Бяла Бона има. И е напълно възможно по тази снимка да бъде направен барелеф, който да съпътства вече съществуващата табела. А защо в старата част на днешно Велико Търново или в началото на Самоводската чаршия да не бъде издигнат и скромен паметник на търновската Баба Тонка. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 05.12.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Петър Дочев си призна
10:37 / 04.11.2024
Започват масови проверки във Варна
16:58 / 04.11.2024
Есил Дюран - горд собственик на много специална къща
10:43 / 03.11.2024
Папи Ханс: Не можах дори да се разплача
18:02 / 03.11.2024
Варненци да не паркират автомобилите си на тези места утре!
15:42 / 03.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
