Разбира се, в основата на всичко и преди "занаята" е нейната духовност. Картините на художничката са застинали късчета съзерцание, вглъбеност и състояния, изведени и обобщени до символи. Иконографията е примитивно опростена, най-често - в двуизмерна плоскост, с тебеширено-пастелни, меки, деликатно кореспондиращи си цветни пространства. Този образно-духовен минимализъм на авторката я доближава до иконата на родната ни живопис Лика Янко.Затова и ненапразно критиката определя Нуша Гоева за нейна наследничка.

Авторката завършва Художествена академия през 1984 г. От тогава датират представянията й в много галерии в България, както и в Париж, Атина, Москва, Хамбург, Виена, Прага, Кьолн, Сапоро, Мюнхен. Зад всичко това стоят 23 самостоятелни изложби. Естествен е интересът на много частни музеи и колекции към художничката, но сред тях се откроява висококвалитетната колекция на Петер Лудвиг.

Нуша Гоева е родово и кръвно свързана с морето и съвсем естествено голяма част от творчеството й е инспирирано от него. Повечето от 25-те й живописни картини, включени в изложбата й в "Кавалет", хармонират с атмосферата на завладяващото лято. Често срещаният образ на рибата обаче не бива да се приема само конкретно и епидермално, защото художничката следва избрания похват на недоизречеността, на тишината, която казва повече от думите, на християнския символ, напомнящ за мълчанието на исихаста.

Източник: Днес +