Поне седем национални кухни бяха представени в международно кулинарно изложение, организирано от ученици и учители на МГ "Д-р Петър Берон". В една от стаите беше проведена дегустация на пакистански, японски, български, руски, китайски, японски и други традиционни гозби.
Китайските ястия бяха подготвени и поднесени от източните момичета Джоу Дзиао, Уан Ли и тяхната преводачка Елена Савова-Бардашева от Варна. На вниманието на публиката бяха изтъкнати качествата на петте блюда - пиле гун бао, пиле в кисело сладък сос, пържени картофи, нарязани на лентички с оцет, пържен ориз с яйце и пържени пелмени.
Пърженето е в основата на китайската кухня, обясниха момичетата. Имало обаче два вида подобна обработка - бърза и бавна, с повече и с по-малко олио, на газ и на висока температура. В Китай например всеки ден хапвали пържени зеленчуци, а не кусвали салати, които у нас се смятат за най-диетична и здравословна храна. Преминаването на продуктите през олиото обаче не се отразявало на фигурата им, защото такава била генетичната им предразположеност. Когато дошли в България, китайките толкова харесали местната баница и шкембе чорба, че започвали да се притесняват за фигурите си. Допаднали им и зелевите сарми с кайма. Посетили и китайски ресторант, но вкусът бил много по-различен от автентичния. Българите слагали много соев сос, който в Китай се използвал по-малко. Иначе и там се учат да готвят от майките си.
Всяка кухня може да бъде и здравословна, и вредна, зависи какво и как човек консумира, обясни Елена Бардашева, която е живяла години наред в Китай. Тя е наполовина рускиня, родена в България. Пътувала е доста, тъй като завършва китайска филология в Софийския университет и печели стипендии за различни специализации в Далечния изток. Там се омъжва за руснак и се връща във Варна, където се ражда нейният син Максим. Едногодишното дете вече усвоява няколко култури, като през последните дни дори е готвило заедно с майка си и двете учителки от далечната страна. Според Елена китайците са много добронамерени към чужденците, независимо в коя държава се намират. Правели всичко възможно, за да изучат непознатото, и били винаги усмихнати, дори да се затънали в бедност.
Денят на международната кухня в МГ е свързан с проекта за изучаване на китайски език. Той стартира първо в три варненски училища - I ЕГ, МГ и предстои да започне в ГПЧЕ. В основата е варненският журналист Велин Пасков, който е работил в българската редакция на Радио Китай в Пекин. На местно ниво идеята тръгва преди години от споразумение на община Варна с китайското посолство и с помощта на института "Конфуций".
Учителите са китайски доброволци, специализирали преподаване на чужденци. Двете млади дами Джоу Дзиао и Уан Ли са изучавали български език в продължение на близо една година, преди да пристигнат във Варна. В момента те преподават на смесени групи от IX до XI клас. Засега обучението е под формата на свободноизбираем предмет, но се обмисля вариант и за влизане в учебния план. Причината е, че интересът към изучаването на китайски във Варна нараства като отражение на световните тенденции, смятат организаторите.
Елена Савова-Бардашева, филолог: Учи се цял живот
Интересът към този език нараства, тъй като Китай е бързоразвиваща се страна. Тя има пряко влияние в световната икономика. Усвояването му обаче изобщо не е лесно. Той се учи цял живот. За нормалната говорна реч е необходимо познаването на 4000 йероглифа. Но има още много, които дори самите китайци не владеят.
Въпреки че съм завършила филология в Софийския университет и съм специализирала в Китай, аз също знам, че има да уча още много. Реших да се включа в проекта на журналиста Велин Пасков и да му помагам в образователната част. Сега основно превеждам.
Вкъщи говоря на различни езици с различните членове на семейството ми. Дори детето ми вече говори някои думи на китайски покрай гостенките. В сърцето винаги се намира място за всяка една култура, стига човек да има желание да я опознае.
Източник: в. Народно дело
