Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Кеворк Кеворкян: Какво стана с щастливите българи | ||||||
| ||||||
Публикуваме думите му без редакторска намеса: КАКВО СТАНА С ЩАСТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ Тия дни, по някакъв повод, се сетих, че преди време бях озаглавил една своя дописка "Виждали ли сте щастливи българи?“ Потърсих я - оказа се, че цели осем години са минали оттогава – и заглавието, което навремето изглеждаше безтактно, сега вече звучи направо предизвикателно. Всеки българин, който е с целия си, ще реши, че го подигравам – защото знае, че тия две, иначе невинни думи – "българин“ и "щастие“ - е невъзможно да се съчетаят по никакъв начин. Дори под ничие знаме – а ако изобщо има такова знаме, на него трябва да бъдат извезани думите "Дий, воле, дий“. Не им отдаваме особено значение, в редките случаи, когато се сетим за тях – и така избягваме да проумеем до дъното Яворовото проникновение – с всичката му горест и злъч дори. Осем години по-късно ние продължаваме да оглавяваме всички срамни класации. Първенци сме най-вече в класацията за волско търпение. Евроатлантически вол, ама вол. И винаги сме първи на всяка опашка за лъжи. Може да са най-блудкавите или пък най-арогантните, но ние сме си там. Не се наситихме да ни мамят. Наскоро ни съобщиха, че живеем най-кратко, но пък сме били най-щастливи. Дий, воле, дий. Тази комбинация може да бъде понесена само от един вол, обезумял вол - живееш най-малко, обаче, ойларипи, си най-доволен от това. Думите в "Мила родино“ трябва да се посместят и да поберат и това прозрение. Българското време сякаш е спряло – или ако се движи, то е с точността и ентусиазма на българските държавни железници. Наскоро купили нови вагони, но те пък се оказали без климатици. Търпи, воле, търпи. В "ония“ години все се утешавахме с теорията на Гачев за "ускореното развитие“. Управниците на Прехода обаче твърдят, че въпросното развитие било измамно, фалшиво. Заради това, те предпочетоха трийсетина години да не правят нищо. И Влакът все закъснява и закъснява и е цяло чудо, че изобщо се тътри някак си. Никой вече не брои закъсненията – не на окаяното БДЖ, а на Българското Време. Вече изобщо не се съизмерваме, дори със собственото си Минало – стига ни лъжата, че сме най-щастливи от всички, въпреки че мрем като мухи. Ерофеев казваше, че Русия е страна, която произвежда човешко нещастие. Ами, ние в какво сме се превърнали – даваме ли си сметка за това? Дали не сме се примирили с думите на един писател, че "Животът е да се валяш в нещастия“? Американската Декларация за независимостта казва, че всички хора имат право да търсят щастието. А Скот Търоу остроумно допълваше - но не и че могат да го намерят. А и как да търсиш щастие, когато нямаш представа, какво представлява то – и тъкмо това е големият проблем в нашия случай. И така дори не забелязваш, че обитаваш една Джунгла: в която складове за взривни вещества всеки момент могат да ти осигурят безплатна илюминация, морето изхвърля саркофази, крокодили съжителстват с хора, олимпийските ни състезатели са мелези, а размяна на бебета в родилен дом се наказва от съда с 70 хиляди лева. Това си е направо държава-фантом – вече с мътно ДНК след безразборните й съешвания. Темата за крушението изобщо не занимава днешните властници – то сякаш изобщо не съществува, те пък сякаш не съжителстват в едно и също време с обикновените хора. Със сигурност крокодилите им са по-интересни, вероятно са чували, че те не се агресивни хищници-преследвачи, спотайват се и мързеливо очакват плячката сама да се натъкне на тях – също като добродушният ни народец. Неговата наивност е неизчерпаема – а съчетана с търпимостта се превръща в нещо фатално. В предишната си дописка споменах за някои решения на Костов, които се отразиха пагубно върху "състояването“ на държавата ни в Ерата на Прехода – и бях репликиран от една дама с думите "Стига с този Костов“. Няма спасение от това нашенско "Стига“- каквито и нещастия да ни сполетяват, все ще се намери някой фалцетен гласец да ни призовава с това "стига“, то е вечният позив към примирение, заради което Българското Време си остава все тъй безжизнено. Примирението заличи и мярата ни за пълноценен живот. Нападаме като скакалци Гърция - под присмехулния поглед на съседите ни, салатата им цадзики е нашето утешение, и дори избавление, бягаме на юг – не за друго, а понеже така бягаме от себе си. Навремето Левчев написа знаменитото си стихотворение "Гърците, които си отиват“, посветено на прекрасния художник Михалис Гарудис – а сега ние си отиваме, макар и само за уикенда. После изкарваме някак петте дни до следващия уикенд – дий, воле, дий – сетне е ред на следващото освобождение, с многочасовото висене на границата, с цадзикито и всички останали салтанати, които се полагат на един напълно объркан Народ, който няма нищо против да го заблуждават, че е някак "щастлив“ – нашенското щастие, което трябва да дойде с цадзикито. Впрочем, ето един факт, с който по-лесно ще преглъщаме проклетото цадзики: според Националния статистически институт, 44% от населението на страната или около 2 милиона и осемстотин хиляди българи не могат да си позволят едноседмична почивка през лятото. Ето и други скорошни данни за Великото Българско Пропадане: - 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения; - 46,7 % от хората нямат достатъчно заделени пари, за да посрещнат неочаквани разходи; - 20,7 % не могат да отопляват достатъчно добре дома си; - 22 % не могат да похарчат всяка седмица малка сума пари за лични нужди; - 20,6 % са под линията на бедността; - 30,9 % от децата на възраст до 15 години изпитват материални лишения; - 14,6 % от семействата от двама родители с едно дете живеят в бедност; - и внимание: родителите на 14,5 % от децата не могат да им купят книги! Според глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, проведено в 21 държави от четири континента, в България 71% от 15-годишните ученици възнамеряват да продължат образованието си в университет – в останалите държави този процент средно е 84. Всяко трето българче не иска диплома за висше образование. В замяна на това, нашите ученици са по-щастливи от средните показатели в останалите проучвани страни. Ах, това българско щастие! Може би това се дължи на факта, че 40% от 15-годишните български ученици са пушили цигари или са пили алкохол поне веднъж в живота си – при 17% средно за другите държави. 40% срещу 17%. Работата е ясна: добре се виждат контурите на бъдещето Българско Щастие. Наздраве! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 18.08.2024 г.
0
на 18.08.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Променят кръстовището до този мол във Варна
16:40 / 20.11.2024
Светна най-голямата коледна къща във Варна
10:27 / 21.11.2024
Община Варна с важно съобщение за такса смет
16:26 / 20.11.2024
Важна дирекция в Община Варна с нов началник
14:09 / 20.11.2024
Главният архитект на Варна съобщи важни данни за строителството в града
08:21 / 21.11.2024
Вижте какво поставиха за нощна Варна
16:27 / 20.11.2024
Подземни контейнери за смет ще има във Варна?
15:24 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
