Тя е една от най- обичаните български певици, изпяла неостаряващи мелодии като: "Обичам те майко, България", "Момчето от Елада", "Големият час", "Едно бузуки пее", "У дома", "Я, кажи ми, птицо бяла", "Ваза с цветя", "Вик за любов", "Най-красивите очи" и много други.
На 23 април се навършва една година от смъртта на проф. Хачо Бояджиев. Заради огромното си приятелство с него, Кичка ще посвети концерта на човека, режисирал дебюта й в международния конкурс за изпълнители "Златния Орфей".
Невероятни дизайнерски тоалети и много изненади е подготвила за пореден път звездата, която не спира да концертира в цялата страна и да препълва залите. След огромния й успех на последните й турнета тя отново е готова за старт и да прегърне с песен своите почитатели.
Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда и в Гърция, за да се установи в Америка.
Родителите й купуват цигулка на 6-годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище "Христо Ботев" - гр. Бургас и го печели с песента "Жалба ми падна на сърце".
Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав "Орфей" в родния си град, с който става лауреат на фестивала "Тракийска лира" - 1971 г. Завършва езикова гимназия с руски и немски. Приета е немска филология, но тя избира музиката. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов. Като студентка пее в трио "Обектив" и е солистка на оркестър "Метроном".
През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала "Златният Орфей", където е удостоена с наградата на Община Бургас и Съюза на музикалните дейци. Прави невероятно впечатление на чуждестранните представители и заваляват покани за Германия. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР - "Ven die erste liebe", "Arcona" и др. Докато е в Германия на асамблея на световната младеж, работи с Тина Търнър и други световни звезди.
До началото на 80-те участва на няколко международни поп-фестивала, на които печели награди: "Червеният карамфил" - Сочи `77 (трета награда), "Шлагерфестивал" - Дрезден `79 (трета награда), "Интерталант" - Чехословакия `79 (втора награда), най-добър глас на фестивала "Песни за морето" - Рощок `80. Почетен гост на фестивала "Олимп" в Гърция. През тези години значителна роля за успехите й има Зорница Попова, която създава много от хитовете в нейния репертоар.
В България я чува гръцки импресарио с песента "Историйо моя, грях мой" и веднага подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с голямата звезда Дионисио и балет "Арабеск". При това посещение се явява на конкурс на фирма "Колумбия" в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария, Полша, Чехословакия, Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на радио Хелзинки, Финландия. През 1990 г. получава "Златна плоча" от фирма "Балкантон" за реализирани над 450 000 копия на диск, продавани у нас и в чужбина.
От 1991 г. живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др. Връща се за първи път в България през 1994 г., за да изнесе грандиозен рецитал на "Златен Орфей плюс". След това телевизионния канал HBO снима неин рецитал в "La Strada", а две години по-късно пее на сцената на "Hollywood Paledium". От 2000 г. живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в Бълария. Издава няколко успешни диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната. Изнася рецитал на "Световната олимпиада по изкуствата" и става директор за България през 1998 г.
На 6 декември 2004 г. получава званието "Почетен гражданин на Бургас". Печели наградата на публиката на фестивала "Бургас и морето" през 2008 г. с песента "Помниш ли, море". Лириката на композицията е написана от самата нея, както много други авторски песни. А специално за тази песен Кичка Бодурова казва "Това е моята изповед".
Осъществява три зашеметяващи концерта в НДК, Зала 1 - през 2006 г., 2008 г., 2010 г., които зрителите наричаха "магия".
Винаги търсеща различното, шоуто, Кичка Бодурова доказа, че е артист-изпълнител със свой почерк и невероятно присъствие на сцената.
През 2010 г. издава автобиографичната си кнга "Това съм аз". За нея незабравимата режисьорка Васа Ганчева каза: "Забележително е, че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи и предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя й. В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство или самовлюбеност. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Книгата е вулкан от емоции и откровения, описание на живот труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб."