Кино коментаторът Явор Иванов: Уестърнът днес съществува предимно под алтернативни форми

След златната си ера, през 60-те години уестърнът се завръща с нова, свежа кръв и с модификации в лицето на европейските уестърни и развитието по-специално на италианските т.нар. "спагети“ уестърни. Основна фигура в този процес е италианският кинорежисьор, продуцент, сценарист и актьор Серджо Леоне. Това каза в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов кино коментаторът Явор Иванов.

По думите му тропите, похватите, стилистиката на Леоне са антидогматични спрямо класическия уестърн, а героят, които той създава, е изцяло нов персонаж, който е изключително циничен и аморален персонаж – нещо, което е било недопустимо, дори и в по-дълбоко нюансираните психологически уестърни от 50-те. "Италианската кино индустрия е много продуктивна, правейки много уестърни в края на 60-те и началото на 70-те особено. С "доларовата" трилогия, включваща "За шепа долари", "За няколко долара повече' и "Добрият, лошият и грозният" на Леоне уестърнът се завръща на екран, макар и през задния двор,“ обясни кино коментаторът и добави, че изгряващата звезда Клинт Истууд се превръща в една от движещите сили за развитието на жанра.

През 70-те години конвенциите на уестърна преливат и в други жанрове, като той се променя както по отношение на своите изразни средства и своята екосистема, така и жанрово. "70-те са много интересни, тъй като там вече е отворена вратата, студията стават много по-благоразположени и вече говорим за Ню Холивуд с млади творци, като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Брайън Де Палма и др. През 70-те години има разцъфтяване на всевъзможни хибриди: електрически уестърн, хорър уестърни, халюциногенен уестърн", обясни той и припомни за един от емблематичните уестърни от 70-те: "Къртицата" (El topo) на Алехандро Ходоровски.

Други интересни филми от този период са: "Малкият мръсен Били" (Dirty Little Billy) на Стан Драготи, "Наемните работници" (The Hired Hand), режисиран от Питър Фонда, в който "има някакъв копнеж по някакви нови хоризонти, в които да се изгубиш и да намериш може би в изгубеното нещо, което е твое, нещо различно". "Буч Касиди и Сънданс Кид" (Butch Cassidy and the Sundance Kid) на Джордж Рой Хил е традиционен уестърн, "но в него имаме насилието и неконтролируема банда насилници, които са и протагонисти, но и антагонисти в същото време". Един изключително ревизионистичен уестърн е "Джоузи Уелс извън закона" (The Outlaw Josey Wales) с участието и под режисурата на Истууд.

В края на 70-те години уестърнът навлиза в един сумрачен период и е обявен за мъртъв, а 80-те години са пустинна територия за него, разказа още Явор Иванов и допълни, че вече малко или много уестърнът е изчерпан. "Дори спагети уестърните замират, като и те са вече мрачни филми, които си представят края на жанра, представят си края на някаква епоха по един горчив, дори брутален начин".

90-те години има проблясъци в жанра, като един от големите триумфи на 90-те изобщо е филмът "Непростимо' (Unforgiven) на Истууд. Друг значим филм е "Мъртвецът" (Dead Man) на Джим Джармуш, който е интересен с това, че покрай него се появява и терминът Acid Western или "халюциногенен уестърн“. "В друг негов филм – "Дух куче: Пътят на самурая" (Ghost Dog: The Way of the Samurai) откриваме двата архетипа: на самурая и на стрелеца, събрани в едно, и то в една особена среда на гангстери, представена през призмата и естетиката на хип-хопа".

"Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд' (The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford) от 2007 г. е "много лиричен филм, който говори именно по един мета начин и за архетипите, и за деконструкцията на архетипите. Говори много за това как истинската история се преплита с иконографията на жанра', посочи кино коментаторът и добави, че уестърните на Куентин Тарантино са "претоплена манджа“, макар че признава, че няма как да не се харесват филмите му. "В тях има много препратки, много алюзии към незнайни за никого уестърни, като уестърните на Уилям Уитни от 50-те и 60-те години".

"Уестърнът ще продължи да съществува в някаква разновидност, някакъв вид, но по-скоро ще е в мутирала форма. Просто каноните му са прекалено удобни за коментиране на много по-общочовешки теми. Ще има уестърни, но пълноценният, пълнокръвният, мейнстрийм уестърн за съжаление отдавна е умрял", заключи кино коментаторът Явор Иванов.