Когато Кока-Кола дойде в Пловдив и България за пръв път: Дадохме по 15 стотинки и надигнахме странните бутилки. Ужас! Имаше вкус на дървеници

Не помня кой беше казал, че първата глътка кока кола беше незабравима. Като първата целувка. За онова поколение, които първо мислеше, че става дума за алкохол, от който американците масово се напиват.

Кока колата беше символ на един друг живот, за който повечето млади българи мечтаеха. И затова когато Колата дойде в България, помислихме, че е паднала Берлинската стена.

"Мълвата се разнесе светкавично – пуснали са Кока Кола!

Тръгнахме на бегом – за пет минути стигнахме до магазина за плодове и зеленчуци на "Стоян Заимов“. Дадохме по 15 стотинки и надигнахме странните бутилки. Ужас! Имаше вкус на дървеници..“

Отначало американската напитка се приемаше със смесени чувства. Имаше я на най-неочаквани места. Скоро обаче стана модна и дефицитна. Рядко я пускаха в обикновените магазини. За да си купиш няколко бутилки, трябваше да носиш празен амбалаж. Или да имаш връзки.

Цената си стоеше 15 стотинки, но не можеше да се намери. В заведенията на "Балкантурист" я имаше, но за 26 стотинки. Най-скъпа беше във Вариетето на Слънчев бряг – някъде към 80 стотинки.

България беше първата страна в соцлагера, която се осмели да произвежда кола. Интересното е, че сме можели да договорим ексклузивитет за целия лагер – която друга страна иска да произвежда Кока кола, трябва да плати процент на България. Но някой се сеща какво ще се случи, когато руснаците един ден разберат, че трябва да плащат отчисления на България.

Руснаците и те не устояха на "западното влияние“, но започнаха с Пепси.

Лека полека забравихме за вкуса на дървеници. Измислихме "манджата“ - кола с коняк, най-вече със "Слънчев бряг“.

Кока Колата е свързана завинаги с Пловдив. Тук, в Тексим, който вече го няма, беше производството. Идваше готов концентрат, който се разреждаше. Нашите се опитваха да разреждат допълнително, но машината отказвала. Докато един ден пробили дупка директно в корпуса и пъхнали маркуча. Така разказва легендата.

В един период ни свършват доларите за концентрат и се преминава към бартер – с някакви малинови сиропи...

Източник: Пловдивска обществена телевизия