Антония Ковачева: "И двата филма отиват доста по-напред от надеждата, която излъчва съдържанието им. Основните достижения и на двете ленти е, че те реабилитират жанровото кино в областта на комедията. Напоследък тя се профанизира сред младите кино-дебютанти, които се интересуват само от цифрите на бокс-офисите".

"Миграцията на паламуда" и "Джулай" са добър урок на по-младите режисьори, които се пробват в жанра на комедията, защото авторите им са успели да режисират не само сценария и актьорите, но и чувствата на публиката, е мнението на критиците. Според тях това е много високо постижение за режисьорите Людмил Тодоров и Кирил Станков - да накарат публиката да живее с персонажите.

Антония Ковачева: "Българското кино вече може да говори, вече умее да говори над сценария, с емоциите".
Геновева Димитрова: ""Джулай" беше чудесна поанта за края на фестивала".

Людмила Дякова: "Финалът на "Джулай" е метафора на въпроса къде е нашето бягство - към Румъния. "Миграцията на паламуда" е направен с лекота. Въпреки че в него се говори за много сериозни неща, се гледа с удоволствие и има хумор. Досега българските филми много трудно се справяха с комедийния жанр, с хумора. При Людмил Тодоров и Кирил Станков това се е получило".

Прекрасната игра на трите актриси от "Джулай" - Параскева Джукелова, Касиер Ноа Ашер и Яна Титова не остана незабелязана от критиката, която беше впечатлена от присъствието им на екрана.

На въпроса от къде е идеята за филма "Джулай", режисьорът Кирил Станков отговори, че като човек, живял 18 години в чужбина, връщайки се в България темите са навсякъде, където погледне.

Кирил Станков: "Тук всичко е пълно с противоположности. Но за мен е важното, че има надежда. Аз съм един от хората, които не съжаляват, че са се върнали".
По темата за огромните проблеми с киноразпространителите в България, която беше засегната нееднократно на "Златна роза", се присъедини и режисьорът на "Миграцията на паламуда" Людмил Тодоров.

Людмил Тодоров: "Обявих бойкот на 2-те големи кино-вериги в България, заради условията, които ми поставиха, за да пусна филма в техните зали. Написах две писма до министерството на културата по случая, като поставих много остро въпроса, че то трябва да реагира. В резултат беше сезирана Комисията за защита на конкуренцията, която направи собствено разследване и излезе със становище в средата на юли. А то е, че има картел в киносалоните. Заключението беше поднесено с проверени факти. Оттук нататък трябва да проверя кой трябва да направи следващите стъпки, за да може тази констатация на комисията да не остане само прах в очите, а да се реагира най-после на този огромен проблем."

Филмът "Джулай" ще има по-добра екранна съдба. В момента продуцентите на филма финализират преговорите си с независим кино разпространител и се очаква лентата да излезе на големия екран през февруари догодина.

Критиката беше много впечатлена и от работата на младите режисьори във втората конкурсна късометражна програма, в която зрителите видяха " Отивам в Италия", "Йероглифът", "Драсканица", "Виолета, Жоро и аз" и "Бариерата".

Боряна Матеева: "Много приятна и освежаваща програма за това, което се прави от младите хора. Филмите ни показаха много различни посоки и абсолютно различно звучене, което говори за голямо разнообразие в българското кино".
Проф. Вера Найденова: "Бих искала да аплодирам младите режисьори за добрите миниатюри, които ни показаха. Кратката форма е майсторство на мисленето."

Колко може да струва един късометражен филм? Според авторът на "Бариерата" Радослав Камбуров - 56 лева. Толкова е дал, за да направи 5-минутната лента, като основно парите са отишли за гориво. Филмът си е снимал без осветление, с личната си камера.

За разлика от символичният бюджет на "Бариерата", филмът "Драсканица" на Людмил Печев е с бюджет 8 500 лева, като няколко институции, сред които и Националният филмов център, са се включили във финансирането.

"Йероглифът" на Албена Иванова е писан по текст на Радичков, който е използван за литературна основа на късометражката.

Албена Иванова: "Бях на ръба да се откажа от този текст, защото много хора бяха на мнение, че тази литературна основа е много сложна и не е подходяща. Радвам се, че послушах себе си и направих този филм така, както усетих нещата още от първия прочит на прозата на Радичков."

Тази вечер е официалното награждаване на филмите-победители в конкурсната програма на "Златна роза". Призьорите вече са известни.

"Цветът на хамелеона" на режисьора Емил Христов спечели Голямата награда "Златна роза" за дългометражен филм. При късометражните статуетката отива за "Парафиненият принц" на Павел Веснаков. Другите награди: Специалната награда на журито и наградата на град Варна се присъждат на филма "Аз съм ти", в лицето на режисьора Петър Попзлатев. На официалната церемония тази вечер Попзлатев ще получи и приза за най-добър режисьор. Отличието за сценарий отива при Димитър Динев и Аня Соломоновиц за копродукцията с българско участие "Испания", а наградата за операторско майсторство се дава на Крум Родригес за работата му във филма "Цветът на хамелеона". Най-добрите актриси на 31-вото издание на "Златна роза" са Жанет Спасова и Ирмена Чичикова за ролята им на Адриана в "Аз съм ти". Христо Мутафчиев е най-добрият актьор за образа му в "Миграцията на паламуда". Наградата за дебют журито присъди на Кристина Николова за лентата "Вяра, любов и уиски". Филмът "Чужденецът" ще получи наградата на публиката, а наградата на журналистите отива за "Цветът на хамелеона". Журито присъжда и две дипломи за индивидуални постижения в раздела "Пълнометражни филми" на Боряна Семерджиева за костюмите във филма "Аз съм ти" и на Александър Етимов за монтажа на "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". При късометражните наградите са за Стефан Денолюбов за ролята му в "Скок" и на Поли Генчева за режисурата на "Солено и сладко". Съюза на българските филмови дейци отличи "Джулай" на Кирил Станков, а наградата на критиката се присъжда за "Аз съм ти".