- Г-н Празников, след топлата зима се настани студена пролет. Смятате ли, че според прогнозите целият месец май ще бъде студен и влажен?

- По принцип най-добрите прогнози за месец напред се правят в Националния институт по метеорология. Там работят най-добрите специалисти и разполагат с необходимата техника, за да направят точна прогноза. Аз правя по-краткосрочни прогнози, най-много до 10 дни.

- Синоптиците винаги се измъкват с това, че не могат да са сигурни в прогнозите си за повече от няколко дена напред.

- Така е, колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова точността намалява.

- Ако съдите от вашия дългогодишен опит, има ли шанс слънцето да ни се усмихне до края на месеца? Все пак идват балове и абитуриентите се вълнуват какво ще е времето.

- Не съм се занимавал специално, но предполагам, че третото десетдневие, тоест от 20-и до 31-ви времето ще бъде по-стабилно. Около 23-ти, 24-ти може да има слаби превалявания следобед, но иначе ще бъде сравнително топло. В никакъв случай няма да е студено като миналата седмица. Така че учениците няма от какво да се притесняват. А пък за изборите на 25-и се очаква по-стабилно време, без валежи, така че хората спокойно ще могат да излязат и да гласуват.

- Април беше доста дъждовен, на много места имаше и наводнения. Това необичайно ли е за този период на годината?

- Това са пролетни валежи. Просто тази година пролетта е по-валежна. Наистина в Северозападна България нормите се покриха три пъти. Тоест беше измерено три пъти по-голямо количество, отколкото е средното за април за последните сто години. В София имаше около 162 л дъжд на кв. м, което е най-високата стойност от 50 години. Така че наистина месецът беше много по-хладен и валежен от обичайното.

- Все пак не е ли преувеличено тези валежи да се наричат аномалия?

- Чак за аномалия не може да се говори. Просто се създаде по-трайна синоптична обстановка и на това се дължат валежите. За някакви аномалии не може да се говори в никакъв случай.

- Имате ли вече идея какво ще бъде лятото? Появиха се прогнози и в двете крайности - от много горещо до хладно и дъждовно.

- Много е трудно да се каже. До един месец, как да е, но прогноза за няколко месеца напред граничи с налучкване. Колегите се занимават и с такива прогнози, но аз рядко правя за повече от 10 дена. Ако проверите в института, могат да ви направят и такава прогноза, но тя няма да бъде сигурна. А това, че след топла зима идвало студено лято, са безсмислици. Ако беше толкова лесно да се определи времето, изобщо нямаше да има нужда от синоптици.

- И все пак, ако съдите от опита си...

- Аз мисля, че ще бъде горещо лято. Още след този месец, валежите като приключат, и ще стане горещо. Не може да се каже, че след май няма и капка да капне, но ще бъде в следобедните часове и на изолирани места, главно в планините. Не очаквам да има екстремни положения с времето през лятото.

- А на какво се дължи необичайно топлата и суха зима? Имаше на няколко пъти застудявания, но не бяха трайни. За сметка на това положението в САЩ и Северна Европа беше много тежко.

- Да, и през зимата имаше трайна синоптична обстановка. Над Англия и северните щати на Америка се образуваха много мощни циклони. Въздушният поток към България дойде от запад и югозапад и донесе по-топли маси. Ето на това се дължеше топлата зима. Не беше нещо необичайно или невиждано.

- През последните години хората остават с усещането, че сезоните се сливат. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Може да се каже. Вече рядко има ясно изразена пролет, лятото идва изведнъж, а есента продължава повече от предишните години и отхапва от зимата, която пък става все по-топла. Тенденцията е така да бъде и занапред. Мисля, че трябва да свикваме, че пролетта и есента ще намаляват, докато в някакъв бъдещ момент напълно изчезнат. Според мен след 50 години у нас изобщо няма да има преходни сезони. Ще минаваме направо от зима към лято.

- Това трябва ли да ни притеснява?

- Най-добре е сезоните да си останат такива, каквито са си били в миналото. Прадедите ни са живели при ясно изразени четири сезона, сравнително стабилни като време на настъпване и край. Но ние вече ги губим и това се дължи единствено на човешкия фактор. Много пъти съм го казвал - сами сме си виновни за промяната на климата, замърсихме природата и тя си го връща.

- Търсят ли ви ваши млади колеги синоптици за съвети и консултации?

- Те според мен са достатъчно подготвени и работят с хора, които имат много голям стаж и опит зад гърба си. Аз напуснах института преди 12 години и просто няма да бъде коректно спрямо другите колеги да се меся в тяхната работа. Има и други специалисти, които се занимават сериозно с метеорология, така че младите колеги могат да се обръщат към тях и да се консултират. Консултацията в нашата работа просто е задължителна. Такъв е ритъмът на работа в института, че едно дежурство винаги се предава с анализ и прогноза.

- Трудна ли е вашата работа за вършене? Понякога прогнозите се сбъдват с точност до час, а друг път се разминават с ден-два.

- Сложно е, защото не са проучени още всички елементи, които влияят на времето. Ако например посоката на едно въздушно течение се промени с 20 градуса, то дава отражение и върху валежите, и върху температурата. Но смятам, че с времето техниката толкова ще се усъвършенства, че ще се избегнат и тези частично несбъднати прогнози.

- Случва ли ви се да ви спират хора на улицата и да ви питат какво ще е времето?

- Да, случва ми се още. Но аз вече не се занимавам с правене на такъв тип прогнози и винаги им препоръчвам да се обърнат към Института по метеорология. Това е най-доброто място, където може да се получи достоверна информация.

- Все още работите. Планирате ли скоро да се оттеглите в заслужен отдих?

- В момента работя в ТВ7. Но може би е крайно време да се оттегля. (Смее се.) И това време ще дойде. Да е живот и здраве, пък ще видим докога ще правя прогнози. Засега се чувствам добре.