Легенди се носят за съкровища от Втората световна война

Войната винаги е носила хаос, а с него и възможност за ограбване. Това беше особено вярно по време на Втората световна война, когато безброй безценни произведения на изкуството, артефакти и други съкровища бяха унищожени и отнесени далеч от Европа и Азиатско-тихоокеанския регион. Нацистите, по-специално, систематично плячкосват културни ценности от музеи, частни домове и кралски дворци, някои от тях, за да помогнат на Адолф Хитлер да построи предложения от него Фюрермузеум, пише History.

Когато войната приключи, приказките за реални и въображаеми изгубени съкровища се смесиха, особено що се отнася до слуховете за откраднато нацистко злато. Иманярите обаче продължават да търсят следните изгубени съкровища.

Златото на Ямашита

Ямашита Томоюки е бил генерал в Японската империя, който е защитавал японската окупация на Филипините през 1944 и 1945 г. Според легендата той също така е изпълнявал заповеди на император Хирохито да скрие злато и съкровища в тунели във Филипините, минирани с мини, газови туби и други подобни. Планът очевидно е бил да се използва съкровището за възстановяване на Япония след войната.

Оттогава има много твърдения за това къде е попаднало златото. В съдебно дело в Съединените щати филипински ключар на име Рохелио Роксас твърди, че е открил част от скритото злато през 70-те години на миналия век и че филипинският диктатор Фердинанд Маркос по-късно е изпратил силни хора да го откраднат от него. Легендата също е подтикнала търсенето на "златото на Ямашита“ във Филипините, което продължава и до днес.

Кехлибарената стая

Проектирана в началото на 18-ти век, Кехлибарената стая представлява богато украсен набор от стенни панели от пода до тавана, украсени с вкаменен кехлибар, полускъпоценни камъни, покрити със златни листа. През 1716 г. пруският крал Фредерик Уилям I подарява панелите, предназначени да покриват 180 квадратни фута, на руския император Петър Велики като символ на съюза на Прусия и Русия срещу Швеция.

Когато нацистите нахлуват в Съветския съюз по време на операция "Барбароса" през 1941 г., Кехлибарената стая заема зала в Екатерининския дворец в руския град Пушкин. Вярвайки, че стаята е немско изкуство, което по право им принадлежи, нацистите разглобяват стаята и я изпращат в музей на замъка в Кьонигсберг, Германия (сега Калининград, Русия). През 1944 г. съюзническите бомбардировки разрушиха града, музея на замъка и вероятно Кехлибарената стая, но това не попречи на търсачите на съкровища да се опитат да намерят изгубената стая.

Златото на Ромел

 

Един от най-митологизираните видове съкровища от Втората световна война е откраднатото нацистко злато. През 1943 г., по време на германската окупация на Тунис, нацистите са откраднали голямо количество злато от евреите на остров Джерба. Те изпратили златото до Корсика, остров между бреговете на Франция и Италия, но се твърди, че то е потънало по време на пътуването си от Корсика до Германия.

Това според слуховете съкровище често е известно като "златото на Ромел“ на името на Ервин Ромел, нацистки генерал, който ръководи кампании на терор срещу еврейския народ в Северна Африка, въпреки че Ромел вероятно не е замесен в тази конкретна кражба. Във всеки случай легендата е мотивирала както истински, така и измислени иманяри. В романа на Иън Флеминг за Джеймс Бонд от 1963 г. в тайните служби на нейно величество се предполага, че двама водолази са убити, докато търсят "съкровището на Ромел“.

Вкаменелости на пекинския човек

Не всички изгубени съкровища от Втората световна война са създадени от човека. През септември 1941 г. Китай изпраща 200 ранни човешки вкаменелости в САЩ, за да ги пази в безопасност в случай, че Япония нахлуе. И все пак тези вкаменелости на "пекинския човек“, както са били известни, никога не са пристигнали.

Някои спекулират, че вкаменелостите са унищожени, но други имат надежда, че все още са наоколо. През 2012 г. изследователите предположиха, че те може да са били погребани в бивша американска морска база в Китай и покрити с асфалтов паркинг. За щастие, китайски изследователи направиха отливки на вкаменелостите, преди да изчезнат, така че учените все още могат да ги изучават днес.

"Портрет на млад мъж“ на Рафаел

Нацистите са откраднали много картини по време на Втората световна война, но една от най-известните и исторически важни изчезнали е Портретът на млад мъж от уважавания италиански ренесансов художник Рафаел. Нацистите заграбиха картината от Музея на княз Чарториски в Краков, Полша през 1939 г.

Първоначално картината отива при Ханс Франк, който управлява нацисткото генерално правителство в Полша. По време на войната тя пътува до Берлин, Дрезден и Линц, преди да се върне в Краков, където Франк я окачва в замъка Вавел. И все пак, когато американските войски арестуваха Франк в замъка същата година, картината - заедно с повече от 800 други артефакта - липсваше. Седемдесет и пет години по-късно все още няма и следа от изгубения шедьовър.