Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Лекарят Пирогов, който завинаги остави отпечатък върху родната медицина | ||||||
| ||||||
През онази епоха не са познати антисептични методи, не са се извършвали операции под упойка и най-честото медицинско решение е било ампутация, особено когато говорим за бойното поле. Природната медицина, макар доказана в ежедневието на хората, няма как да бъде прилагана в суровите условия на войната, пише Българска история. Именно по времето на Руско-турската война за пръв път в международен мащаб се появява нова медицинска организация, чиято цел е грижата за болните, независимо от техния статут. Тази организация е Руският червен кръст, ръководен лично от императрица Мария Александровна. Няколко месеца след избухването на Освободителната война, негови представители пристигат във военните лагери на руската армия, разположени в Плевенско. След оглед на ситуацията и преценка на нейната сложност, император Александър II кани един от най-утвърдените руски лекари по това време да организира и осигурява необходимата медицинска помощ на населението. Този лекар е проф. Николай Иванович Пирогов. По това време той вече е на 67 години, международно признат хирург, осъществил революционни открития в сферата на медицината. Едно от постиженията му е прилагането на етерна наркоза – упояване на пациента с цел той да не изпитва болка по време на хирургична манипулация. Първият опит лекарят прави върху себе си, а след това провежда стотици операции с този метод на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-56). Докато траят бойните сражения, той преглежда ранени в изключително лоши условия, като в същото време ежедневно назначава и извършва операции на десетки паценти. Впечатление прави и фактът, че освен на чисто медицинската дейност, Пирогов обръща огромно внимание и на пропуските и злоупотребите в администрацията. Той прави проверки и подобрява качеството на храната, с което предотвратява много инфекции и евентуални заболявания. Именно заради този богат опит хирургът е изключително подходящ за координатор на медицинското обезпечаване по време на Освободителната война. Преди да дойде той поставя изричното условие да има свобода на действие, което в крайна сметка му се осигурява. При пристигането си в България Пирогов започва своята дейност от плевенската околия. По това време единствената болница в района се намира в село Бохот. Там хирургът оказва помощ на пострадалите по време на боевете при Долни Дъбник. Той обхожда дивизионните лагери в областта и организира цялостно медицинско осигуряване за многобройните войски. Под неговото ръководство се изготвя подробен план за разположението и функционирането на превързочни пунктове и се създава централен такъв, какъвто не е съществувал до момента. По този начин се осигурява бърза и адекватна медицинска помощ на ранените, както и предвижване на нуждаещите се до болницата в село Бохот. Пирогов лично лекува двама от главнокомандващите, пострадали при кръвопроливните боеве при Долни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах. По време на двумесечния си престой по българските земи лекарят прави обиколка по всички бойни полета, оказва помощ и създава организация за болнолечението. По-голяма част от времето си работи в Плевенско, като за целия период посещава 11 военно-времеви болници, 10 дивизионни лазарета и 3 аптечни пункта в 22 населени места. Партнира си и със своя небеизвестен ученик проф. Николай Склифософски, който през същия период работи в Южното направление на руската армия. Хирургът прекарва остатъка от живота си на територията на днешна Украйна, но по българските земи той полага основите на здравеопазването и неговият принос не остава забравен. Веднага след Съединението в България се основава Българският червен кръст по подобие на вече съществуващите такива в други държави. През 1900 година дейността на организацията се разраства и се създава болница "Червен кръст". Тя се превръща в главна база на спешната помощ в България. Тържествено посрещане на Николай Пирогов в Москва, нарисувано от Иля Репин. Макар през годините да е реорганизирана многократно, болницата винаги е отговаряла максимално на нуждите на медицината. От средата на миналия век нейн наследник е Институтът за бърза медицинска помощ (дн. УМБАЛСМ), носещ името на Пирогов. Патрон на лечебното заведение е основоположникът на военната хирургия в световен мащаб, сред чийто пациенти са дори Ото фон Бисмарк и Джузепе Гарибалди – две личности, които също силно повлияват върху българската история. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Скъпите имоти във Варна: Каква е причината?
13:15 / 24.11.2024
Догодина вероятно няма да има български праскови, череши и сливи?
09:36 / 24.11.2024
Зрелищна катастрофа в Аспарухово! Кола се е обърнала по таван
10:04 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: