Мария Гроздева за борбата с рака: Тогава ми помогна незнанието от това какво би могло да стане, ако се бях забавила

Тя е единственият български спортист със седем участия на Олимпийските игри. Нейните безкомпромисни сини очи отстрелват два златни и три бронзови олимпийски медала. Тази събота в рубриката "Тук и сега" Деси Банова-Плевнелиева ни среща с недостижимата Мария Гроздева.  

"Като малка родителите ми ме бяха записали на балет и пиано, но не ме влечеше. Когато бях в 4 клас баща ми заведе брат ми на стрелба. От любопитство ги гледах и на втория път ме записаха и мен на пушка. Така започна всичко. На всяко състезание благодаря на Бог", разказа Гроздева, която преди 2 години сложи край на спортната си кариера.

"Беше ми лесно да се откажа, защото вече бяха много изморена. Исках да си почина. Не ми липсва треньорската дейност", каза тя.

И сподели какво е преживяла по време на борбата й с рака. "Тогава ми помогна незнанието от това какво би могло да стане, ако се бях забавила. Този вид рак не се оказа най-опасният понеже взех мерки навреме. Папилома вирусът не се проявява, но ако бях закъсняла ракът щеше да тръгне по цялото тяло. Сещам се за това, когато ходя по 2 пъти в годината на профилактичен преглед. За съжаление българите нямаме тази култура и подценяваме здравето си", разказа спортистката.

Относно любовта й с Валери Григоров, Гроздева каза следното:

"Двамата се допълнихме много. Работим в една и съща посока. Не си омръзваме, а ако се разделим за половин ден си липсваме. Мисля, че нямаше да мога да постигна тези успехи без него".