Мечка страх, мен не: Историята на Недялко от Чепеларе за отношенията му със стръвници

История от Чепеларе. Ловец и страстен любител на дивата природа от над 20 години беше посетен в дома си от мечка.

Първата среща на Недялко Илиев с мечка е преди повече от 20 години. С негов приятел гърмели с пиратки в гората.

"При вдигането на шум я събудихме. Тя се уплаши, взе да реве. За момент от хладна родопска утрин те облива морска топлина и жега. За секунди ми изби роса на челото. Тука ми се стегна всеки един мускул. Сърцето взема да бие на почивки, все пак е мечка, не е коте“, разказва Недялко Илиев.

"Животното излезе на около 30-40 метра. Което се води доста рискована дистанция, особено за майка с малки“, допълва пред бТВ той.

През годините мъжът посвещава времето си на дивата природа – като ловец с пушка, или с фотоапарат в ръка. Среща мечки десетки пъти.

Макар някои да са агресивни, с някои се сближава. Но най-куриозният случай е, когато млада мечка го посещава в дома му в Чепеларе.

"Първият път, когато дойде, без да ме предупреди – аз си бях вкъщи, легнал на леглото, с отворен прозорец лятото… Дойде у нас на двора да ме види, при което се изправи и чак тогава видях, че не е куче, а е мечката… Мен ми стана интересно как избра точно мен – явно знае кой ѝ носи храна, кой я обича и кой няма да я нарани, затова дойде тука", споделя Недялко Илиев.

Ако мечката се изправи, това не е знак, че ще ви нападне. Но внимавайте дали козината ѝ на гърба е бухнала.

"Така е и при мечката – когато тя напада, принципно винаги козината ѝ бухва на гърба. И тогава вече.... Имал съм случай, когато е бухнала, но Господ ме е запазил", споделя мъжът от Чепеларе.

Съветът на горския охранител е - когато срещнем мечка в гората, да  запазим самообладание и да не крещим и ръкомахаме панически.