Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Мила Андонова, археоботаник: Древният човек е консумирал забравени фуражни видове, които днес са част от здравословното хранене | ||||||
| ||||||
Данните за живота на древните и какво те са консумирали като храни се добиват по време на археологически разкопки по една дълга и не толкова сложна процедура по флотиране на седиментите или пръста. "Флотацията е процесът на извличане на семената и дървесините посредством процеса на измиване, посредством вода. Това, което намираме, е хванато в едни фини сита, като останките, които намираме, обикновено са овъглени. Овъгляването им е това, което ги съхранява", обясни тя. Един от най-древните сортове от зърнените храни е лимецът или едрозърнестатата пшеница, която е много близо до диворастящите си родственици, отбеляза специалистът. В древността е имало и пшеница, но по думите й пшеницата на древните хора се различава от днешната. "Това са други видове, които не съдържат глутен – агентът, който бухва съвременния хляб. Друго важно зърнено растение е ечемикът, който по-скоро за съвременния човек е фуражна храна. Други видове са просото, които са доста трудоемки за отглеждане. Човечеството има тенденцията да търси лесния път." По думите ѝ житните растения далеч не са всичко, което древният човек има на масата. "Елдата е такъв пример. Тя не е житно, не е бобово, но е изключително хранително растение. Пачата трева от семейството на елдата също е присъствала на масата" разказа археоботаникът и добави, че бобовите растения също са широко разпространени в древността, но са различни от познатия съвременен боб, който е Колумбова храна. Намират се останки от бобови като леща, бакла, секирче – миниатюрно бобово растение и други. "Всички тези растения са ядливи, но извличането на това, което консумираме, е много трудоемко", допълни тя. "В голяма степен днешните растения са същите като древните. Някои от тях, които са одомашнени или доместицирани, след това култивирани, тоест отглеждани с цел консумация, като лещата например, са се видоизменили така, че това, което днес имаме на трапезата, е с двоен размер. Но като цяло те са почти същите", разясни тя. Мила Андонова разказа още, че преди Колумбовата епоха по нашите земи се намират всички зеленолистни растения – лапад, коприва, киселец, глухарче. Всички тези зелени храни са били на масата и в древни времена. "Имаме и далечни родственици на тиквичките и краставиците, присъствали по нашите земи." Дървесните ресурси, използвани в миналото за различни цели, са били както широколистни, така и иглолистни видове, поясни още археоботаникът. В древна Сердика са намирани различни дървесни видове, като ели, борове, както и дъб и бук. "Като цяло човечеството има една тенденция по консумация на горите си, която за жалост е в пълен ход и в днешно време. Дали аргументът ни е масова строителна дейност, например в римската епоха, или пък масово добиване на горивен материал, особено в по-късните епохи, пак иде рече за консумация и усвояване на горските ресурси." Специалистът сподели още, че чрез изследването на дървесните останки на миналото може да се получи различна информация като неблагоприятните цикли в климата, което е видимо в растежа на едно дърво. "Можем да хванем и неща като катаклизми, пожари, земетресения, дори вулканични изригвания. И целият този стрес се отпечатва в растителния свят", разясни тя. Мила Андонова сподели още, че в България ще се организира конференция на Асоциацията по биоархеология, която е базирана във Великобритания, но всяка година пътува в различни страни, и която за първи път ще бъде в България и на Балканите. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Коледният базар на пл. "Независимост" във Варна се завърна
11:58 / 01.12.2024
Закърпиха положението в район "Одесос"
14:10 / 30.11.2024
Уловиха двуметрова есетра в морето край нос Емине
13:23 / 30.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: