© Народно дело | | Георги Есов е на 59 г., роден е в Шуменско. От 1957 г. е във Варна. Запознаваме се с него на градския плаж, където е шеф на спасителите. Тъкмо слиза от лодката и носи греблата й в ръце, когато уговаряме интервюто. Оказва се, че е голям шегаджия, широко скроен и бохем по душа. Всичко това проличава още от предварителния ни разговор. Поръчваме по кафе на едно от капанчетата и повече не чакаме, разговорът тръгва спонтанно...- Г-н Есов, как решихте да станете спасител?
- Навремето беше много модерно да бъдеш спасител. Изкарах курсовете през 1968 г., когато вече имах право да бъда такъв, при едни легендарни личности. Това бяха Лаврентий Силов, Вичо Дюлгеров - лека му пръст, и Кирил Лясков, който също почина. При тях за първи път научих какво е водно спасяване, какво е да поемеш отговорност за живота на хората.
- Преди да дойдете тук, на плажа, къде другаде сте работил?
- Преди казармата 4 години бях на Златни пясъци. След като отбих военната си служба, изкарах 4 години на Албена. Занимавал съм се с казина, пици и т.н.
- Бил сте крупие в казино?
- Бях шеф на казина в грандхотел „Варна", Бургас...
- Коя работа повече ви харесва?
- Да работиш в казино беше по-доходно, особено в онези години. Но пък да си спасител, е чудна работа, защото много хора плащат, за да бъдат на плажа, а на нас ни плащат, за да сме там.
- Хазартна личност ли сте?
- И хазартен. Живота днес го има, утре го няма. Зависи каква монета си хвърлил сутринта и как те е погледнал оня отгоре.
- Колко души сте спасили за всичките тези години?
- Не съм ги броил, но съм вадил и трима мъртъвци. Не го пожелавам на никого. Много е травмиращо.
- Какво ще посъветвате хората, които са на плажа?
- Винаги казвам да внимават, като влизат във водата. Морето не е до колене. То много дава, но и много взима. Основно при първа необходимост да викат колкото глас имат. Това е най-сигурният начин да бъдат спасени.
- През това лято имало ли е много инциденти във вашия район?
- Общо на нашите плажове до момента сме извадили над 70 души, всичките живи и здрави. Хората трябва да знаят, че морето е най-лошо през август. От средата на месеца до началото на септември идват големи вълни..
- От какво се образуват?
- Най-лош е източният вятър, който вдига големи вълни. Мъртвото вълнение също взима жертви.
- По време на комунизма често спасителите се определяха и като „гларуси". Мачовци, по които често се заглеждаха туристки от бившите соцстрани. Доколко това беше вярно?
- Трябва да направим едно важно уточнение. „Гларус" е човек, който не работи нищо на плажа и виждайки някоя мадама, се опитва да я грабне, както птицата грабва нещо и след това бяга. Нас погрешно ни смятаха за гларуси. Думата плейбой тогава не беше известна, но да кажем, че ние сме били тогавашните плейбои..
- Престижно ли е да си спасител сега?
- Да. И сравнително добре сме заплатени, имайки предвид обстановката в страната. Аз не съм като онези ревльовци, които постоянно плачат, че са недооценени и искат по-големи заплати, защото колегите им на Запад вземали еди-колко си. За моментното състояние на държавата смятам, че вземаме една средно добра заплата.
- Какви качества трябва да притежава човек, за да започне тази работа?
- Трябва да е добър спортист, да поддържа добра форма независимо от възрастта. Трябва също да умее да плува, да има сърце и да бъде отговорен.
- Какво е забранено на работа?
- Алкохол и дълги разходки. На всеки пост при нас има по двама спасители, затова ако на някой се наложи нещо, другият го замества.
- Как поддържате вашата спортна форма?
- Малко плуване, бягане. С годините по-малко, но моята работа е да координирам спасителите, за които отговарям.
- Колко наброяват те?
- 58 души. Поддържаме връзка чрез мобилни телефони. Имаме назначени старши спасители на всеки сектор. Те контролират и докладват на мен.
- Могат ли да бъдат спокойни варненци и гостите на града за своя живот?
- Дотолкова доколкото могат да се осланят на нашата подкрепа. Моля ги обаче да спазват нашите указания, флагова сигнализация, указателни табели.
- Как гледа семейството ви на тази професия?
- Имам една прекрасна дъщеря на 27 години. Тя също е спасителка. Работи една година на басейн в грандхотел „Варна". В момента живее в чужбина. Щастливо омъжена е за българин в Канада. Едно прекрасно момче. Очаквам да ме дарят и с внуци.
- Вярващ човек ли сте?
- Абсолютно. През по-голямата част от живота си не съм ходил на църква, защото ни възпитаваха в атеизъм. След промените е друго. Вярата е държала българския народ сплотен и побеждаващ.
- Какво обичате да правите през свободното време, когато свърши 10-часовото дежурство?
- Разходки, кафенета. Лятото задължително без алкохол. Зимата наваксвам с кръчми и живот (смее се). Живот един път се дава. Много години ще гледаме как растат картофите отдолу. Това, че сме тук, е един миг.
Митовете
Бяхме плейбоите на соца, бъркаха ни с „гларуси".
Спецът
Трябва да умее да плува, да има сърце и да бъде отговорен.
Релакс
Лятото задължително без алкохол. Зимата наваксвам с кръчми и живот.
Източник: в. "Народно дело" |