"Само хубави неща мога да кажа за големия Георги Парцалев. Мисля, че той беше най-добрият приятел на Стоянка. Двамата имат феноменални истории, някои от които съм разказала в книгата за майка ми".
Това каза Мария Грубешлиева, дъщерята на Стоянка Мутафова, която дълги години е работила рамо до рамо с големия комик.
Днес Софийският театрален салон ще почете 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев с изложбата "Дон Кихот на своето време" пред Народния театър.
"Беше всенароден любимец, но не спечели нито една награда, въпреки че се снима в над 20 игрални филма. А през последните седем години от живота си режисьорите направо го забравиха. Факт е, че "заслужил" артист стана чак когато е на 44 години, а за "народен" чака 14 години. Проклятието му наистина беше, че се роди гей в социализма, а не след него", уточнява с усмивка Муки.
Така е. Георги Парцалев играе 32 сезона в Сатиричния театър и има над 40 роли.
Според Грубешлиева своята изключителна популярност актьорът дължи най-много на естрадата. Още преди да бъде създаден Сатиричният театър, Енчо Багаров и Георги Парцалев правят дует и обикалят страната с естрадно-сатирични програми. И стават изключително популярни и обичани от публиката. И днес много хора смятат, че това е началото на халтурата. По-късно, когато Багаров си отива от този свят, мястото му е заето от Стоянка Мутафова. "Именно Парцалев спаси майка ми след смъртта на любимия й Нейчо Попов. Тя беше изпаднала в депресия и само той й подаде ръка. Не й даваха роли, извадиха я от Художествения съвет. Всички приятели на Нейчо тогава ни обърнаха гръб и на двете. Нещо повече - натискаха Стоянка надолу. Много тежко тя изживяваше тези неща. Тогава Парцалев някак си я вдигна. "Хайде, Стояно, ставай и тръгвай с нас!", ѝ казваше. Аз тогава се бях изплашила за нея, защото нямаше ангажименти и какво щяхме да правим сами две жени без работата й", казва Муки.
Години след кончината на актьора Мутафова с радост получи почетния знак на името му, който и до днес Мария пази като спомен от онези времена.
Тя развенчава мита, който се шири и до днес, че Парцалев е "ударен" от властта през 1964 г., когато тръгва процес срещу 26 души хомосексуалисти. Те са обвинени, че "поддържат извратени връзки" с чужденци и са повишили равнището на венерическите заболявания. Обвиняемите са известни с псевдонимите - Мери Буланже, Заза Шоколадената, Матейка, Кирилина, Италианката, Розета Чочарка и дори Джина Лолобриджида. Различен е социалният им статус - има студенти, инженери, хора с артистични професии и хора с основно образование.
"Той не е бил сред тези 26 обвиняеми. Знам го от майка ми. Ако някъде прочетете друго, значи не е вярно. От този процес тръгват и много смешни фрази, които не вярвам Парцалев да е произнесъл", със смях споделя Муки, визирайки думите: "Какви хора сте вие бе, другари съдии! Оправихте България, та седнахте да се занимавате с наште дупетии" и "За хомосексуализма и комунизма лечение няма".
Днес, шест години след смъртта на Стоянка Мутафова, Муки все още я сънува и много й липсва. "Ето сега на 1 април навършвам 74 години. Колко хубаво щяхме да празнуваме двете с животинките ни. Е, и сега ще почерпя, но най-важния човек в живота ми го няма. Това е", казва тъжно Муки пред
"България Днес".