На този ден: Нека си спомним за бащата на аналитичната психология

"Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване."

"Не мога да пресметна сумата…"

Това са редове от автобиографичната книга "Спомени, сънища, размисли", която Карл Густав Юнг диктува в последните си години. 

Да, но потомците успяват да оценят прозренията му по достойнство и наричат ​​швейцарския психиатър основател на аналитичната психология. 

Неговите идеи са оказали значително влияние не само върху психологията, но и върху антропологията, културологията, педагогиката и литературата.

Именно Юнг разказа за колективното несъзнавано, той ни раздели на екстроверти и интроверти, именно той въвежда термина "архетип“ в психологията.

"Хората ми помогнаха да науча невероятни неща, но аз самият постигнах повече, отколкото очаквах“, обобщава живота си Юнг.

***

Ето още няколко цитата от този забележителен мислител:

Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива, пишат от НаукаOFFNews.

Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

Не смятам, че човек по природа е добър, а злото в него е само превратно схващано добро. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си особености.

Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип колективното възпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно.

Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.

Но онзи който е бил излъган, и сам лъже.

Новото винаги е несигурно - нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето.

Обратното на любовта не е омразата, а властта.

От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.

Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.

Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.

Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда. — "Психологически типове“