На този ден през 1850 г. е роден Иван Вазов

На този ден през 1850 г. е роден е Иван Минчов Вазов (стар стил 27 юни) - български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 г. - 1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г.), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа. и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник "Народний глас". Той е главен редактор на списание "Наука". През 1885 г. е съставител на литературното списание "Зора". Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г.) и романа "Нова земя" (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание "Денница" (1890 г. - 1892 г.). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава патриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 г.

Източник: Агенция "Фокус"