Напусна ни доайенът на педагогическата наука в България

С дълбоко прискърбие Софийският университет "Св. Климент Охридски" съобщава, че на 7 февруари 2025 г. ни напусна проф. дпн Любен Йоакимов Димитров (1936–2025), дългогодишен преподавател във Факултета по педагогика.

Тръгна си от нас доайенът на педагогическата наука в България, университетският преподавател и единственият действащ член-кореспондент педагог на БАН.

Роден в с. Павел, Великотърновско, той свързва съдбата си с Университета през 1954 г. като новоприет студент в специалност "Педагогика“. По-късно е хоноруван преподавател (от 1973 г.; през същата година защитава малък докторат, а през 1978 г. голям докторат), щатен преподавател (от 1983 г.) и професор (от 1986 г.), до пенсионирането му през 2004 г. През същата година е избран за член-кореспондент на БАН. От тогава до 2019/2020 г. е хоноруван преподавател във Факултета по педагогика. Бил е и ръководител на Катедра "Теория на възпитанието“ през 90-те години на ХХ в. Удостоен е с ордена "Св. Св. Кирил и Методий“, доктор хонорис кауза на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий“. Носител е на Почетния знак на Софийския университет със синя лента, на "Статуетката на Човещината“ и др. Член е на Съюза на учените в България (Секция "Педагогика и психология“), на Федерацията на независимите университетски синдикати и др.

Изключителен учен-авторитет, с методологическа мисъл и проницателен концептуален подход, който съчетаваше успешно задълбочените теоретични с практико-приложните изследвания в областта на теорията на възпитанието, педагогиката, историята на педагогиката и др., които намират израз в 26 книги и над 300 други публикации. Сред тях монографиите "Образованието и другите сфери на духовната култура (теоретико-приложни аспекти)“, "Български възрожденски колоси на духа за просветата и възпитанието (Трилогия за Раковски, Левски и Ботев)“, "За детето, училището и възпитанието“, "За тринадесет педагози и психолози – мои учители и колеги (по различни поводи)“ и др. Особено ценен е приносът му и като съставител (вкл. автор на отделни теми) на монументалния и най-използван учебник по "Теория на възпитанието“, претърпял три издания от 1994 г. насам и множество допечатки. Вдъхновяващ, обаятелен и прецизен преподавател, той подготви и възпита хиляди студенти, редица докторанти и преподаватели-следовници.

Успоредно с преподавателската дейност, но и като нейно естествено допълнение проф. Димитров развиваше с удивителна последователност, впечатляваща ангажираност и голяма смелост много активна гражданска дейност. Изключително човечен, честен, добронамерен, диалогичен, колегиален, разбиращ, тактичен и подкрепящ, той беше и невероятно борбен и достоен в отстояване на житейското си верую: Истината и справедливостта в името на човека и педагогическото му верую: Възпитанието.

Знаково остава неговото "Обръщение за един по-хуманен свят: утопия и реалност“ в навечерието на ХХI век и на Третото хилядолетие, което намира отзвук сред редица световни и български обществени и политически лидери и учени. Той е сред основателите, а в продължение на два мандата е и президент на Фондация "Човещина“ (2010-2019 г., а след това почетен такъв), влагайки усилия и много собствени средства за провеждане на над 10 престижни научни форума по изключително актуални хуманитарни теми, издаването на сборници, посветени на тях, участие в инициативи, проекти и др. Най-новият, юбилейният сборник, по повод 30 години на фондацията, беше в ръцете му на 4 февруари. Подпомагаше всеотдайно и безрезервно, без парадиране, хора в нужда и много каузи. Като истински безсребърник – всичко за другите, за себе си почти не мислеше.

До последния си миг неуморно отдаде силите си за служение на хората, истински професор по човещина.

Загубихме прекрасен подкрепящ учител, колега и приятел, Човек, който е достоен за следване!

С много обич и тъга се прекланяме пред светлата му памет