Наричат тази билка "галистомахче"

Всички си спомняме онзи мил готвач - джуджето Дългоноско и прекрасната баница "Сюзерена", която не е никаква баница без вълшебната билка галистомахче. Със своето меко апетитовъзбуждащо действие и приятен аромат блатният аир наистина напомна за билката от незабравимата приказка на Филхелм Хауф.

Лечебни свойства на блатен аир

Клинично е установено, че декокът от коренището на блатния аир усилва секрецията на солна киселина в стомаха, особено при хипоацидни гастрити. Това определя благоприятния ефект на билката във всички случаи на липса на апетит. Поради неговия немного горчив и същевременно ароматен вкус инфузът и декоктът от блатния аир се приемат охотно и от деца. 

Билката има и газогонно и тонизиращо действие. Действа добре при метеоризъм и подобрява храносмилането. Съдържащите се в нея дъбилни вещества обясняват и противодиаричното и действие. Съобщава се, че съдържащият се в коренището горчив глюкозид акорин има жлъчогонно и диуретично действие, повишава тонуса на жлъчния мехур. Декоктът от каламуса е добро освежаващо средство за плакнене на устата.

Редица автори съобщават и за изразено седативно, сънотворно, спазмолитично, а отчасти и аналгетично действие на коренището на акоруса и на влизащите в състава на съдържащото се в него етерично масло съединения азарон и бетаазарон. Водни и спиртни извлеци от коренището на акоруса умерено потискат развитието на някои патогенни микроорганизми, главно от групата на шигелите, протеус и пиоцианеус.

Начин на приложение на блатен аир

Приготвя се декокт от 15 г наситнено коренище на 3 - 3 1/2 чаши вода. Пие се по 1/3 — 1/2 чаша 3 — 4 пъти на ден преди ядене. Може да се приема и под формата на инфуз (1:10) — по 1/4 чаша 3 пъти на ден преди ядене. Външно се употребява за гаргара.

Основно действие на блатен аир

Апетитовъзбуждащо; срещу диспепсии.

Характерни особености на блатен аир

Блатният аир е многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, миризливо, дълго, пълзящо, малко сплескано, разклонено, покрито с остатъци от стари листа, с множество тънки шнуровидни немиризливи корени. От него всяка година израстват надземните части. Крайната пъпка развива всяка пролет цветоносно стъбло и листа. Листата са линейно-мечовидни, до 1 м дълги, до 3 см широки, в основата си червеновиолетови, с широки влагалища, с паралелно жилкуване, целокрайни, обгръщащи се в основите си, миризливи. Стъблото е безлистно, зелено, до 1,5 м високо, малко сплеснато, остроръбесто от едната страна, с жлеб от другата и с покривало към върха. Съцветието е цилиндрично, наподобяващо кочан, подпрян в основата на един покривен лист, слабо конично към върха. Цветчетата са дребни, многобройни, зеленикавожълти, с шестлистен прост околоцветник, двуполови. Тичинките са 6. Плодът е сухо зърно. При нашите условия плодовете не узряват, поради което у нас растението се размножава вегетативно. Коренищата и листата имат приятна миризма и парлив вкус. Цъфти през юни — юли.

Разпространение на блатен аир

Смята се, че произхожда от Северна Азия. Особено много е разпространено в Украйна, Белорусия, а най-вече в долината на р. Амур, а също в Китай, Корея, Япония, Индия, Цейлон и Северна Америка. Среща се у нас в блатистите места, покрай реките, в бавно течащите води и др. (вероятно подивяло) в ограничени количества.

Находища (по окръзи): Сливенски, Софийски (из разливите на р. Искър, Софийско), Старозагорски (с. Николаево; с. Тъжа, общ. Манолово — местн. Симитлигьол и Караорман; около Казанлък — местн. Големите ливади) и по долината на р. Камчия. Запасите от билката са много ограничени.

Употреба на блатен аир

Голямо приложение намира етеричното масло като ароматизиращо средство в сладкарската, хранително-вкусовата, ликьорената и парфюмерийната промишленост. Влиза в състава на препарт, употребяван против язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Някъде нарязаните листа от растението се употребяват за ароматизиране на жилищни помещения, а корените служат и за подправка, пише bilki.bg.

Блатен аир нежелани реакции

Растението може да доведе до индивидуална непоносимост. Противопоказания за употребата лекарите препоръчват при:

– бременност и кърмене;

– нарушаване на храносмилателната система;

– гастрит с висока киселинност;

– влошаване на пептична язва;

– лошо кръвосъсирване;

– бъбречна недостатъчност;

– ниско кръвно налягане, както и дистония;

– индивидуална непоносимост.