Самото понятие "слънцестоене" използваме, когато Слънцето пресича отдалечените точки на небесния екватор или просто, когато искаме да обозначим определено негово положение по видимия му път върху небесната сфера. То е два вида - зимно и лятно.
Първият вариант е, когато в северното полукълбо е най-дългият ден, а нощта най-къса, а обратният - когато нощта е най-дълга, а денят - най-кратък (21 или 22 декември). Много култури по света отдават сериозно символично значение на слънцестоенето, като го свързват със земеделието и плодородието.