Научихме откъде е дошъл астероидът, сложил край на динозаврите

Преди около 66 милиона години астероид се удря в полуостров Юкатан и предизвиква масовото измиране на видове, ликвидирайки и динозаврите. Сега изследователите установяват, че космическата скала идва от външната част на Слънчевата ни система.

Астероид, широк повече от 10 км, се удря в праисторическа Централна Америка, давайки началото на глобален топлинен импулс и зима, продължила с години, които унищожават повече от 60% от известните видове. Това бил краят на нептичи динозаври като Т-рекс и трицератопс, както и на летящи птерозаври, морски мозазаври и други влечуги.

(Преминалата по повърхността на Земята високотемпературна ударна вълна и обратното падане на изхвърлените в космоса (на височина над 100 км) скали, приземили се на хиляди километри от мястото на удара, предизвикали горски пожари по целия свят, в резултат на които последвало изхвърляне на голямо количество сажди и въглероден монооксид в атмосферата. Вдигнатите частици прах и сажди предизвиквали изменения на климата, подобни на ядрена зима, скривайки повърхността на Земята от преките слънчеви лъчи за няколко години.)

Сега геолозите са установили откъде е дошъл опустошителният астероид. Огромният скален къс не е обикалял наблизо, а е пътувал през нашата слънчева система по своя курс на сблъсък.

Ударът оставя след себе си гигантски кратер, известен като Чиксулуб, под мексиканския бряг. Един от първите признаци на удара, забелязан от геолозите, е глобален скок в метал, наречен иридий, в слоя скала, разделящ креда от следващия период - палеоген. Богатият на иридий слой е известен като K/Pg граница. Подобен метал в същите скали предоставя и геоложкия пръстов отпечатък за това откъде е дошъл астероидът. Ключовият метал е рутений.

Точно като иридият, рутеният е рядък метал в земната кора, но често срещан в метеорити и астероиди. Граничните скали на събитието на измиране имат повишени нива на рутений. Това, което прави рутения ключов обаче, е, че нивата на изотопите (различните версии на елемента) варират между метеорити от различни части на нашата слънчева система.

"Идеята за изследването се роди въз основа на това, че ако различните типове метеорити могат да бъдат разграничени според техните изотопни състави на рутений и ако обогатяването на елементи като рутений в граничния слой е с извънземен произход, данните за изотопите на рутений от пробите от граничния слой биха предоставили информация за вида на удрящия елемент“, казва Марио Фишер-Гьоде, автор на изследването и геолог от Университета в Кьолн.

Близките до Слънцето метеоритите, например, имат различни химически характеристики от тези от външната част на нашата слънчева система. Именно тези вариации позволяват на Фишер-Гьоде и колегите му да определят откъде идва астероидът.

Новият анализ, публикуван в Science, идентифицира астероида, предизвикал измиране, като въглероден хондритен метеорит, образувал се във външната част на нашата слънчева система. Експертите наричат такива космически скали астероиди от тип C.

В допълнение към идентифицирането на произхода на астероида, убил динозаврите, новото проучване подчертава, че ударът действително е причинил бедствието в края на креда. Огромни вулкани, наречени Декански капани, изригнали в Древна Индия преди и след удара на астероида - доскоро те бяха считани за конкуриращ се фактор за измирането.

Но моделите на иридий, рутений и подобни елементи в граничния слой не са в съответствие с базалтовата скала, образувана от праисторическите изригвания; вместо това те най-добре съответстват на масивно въздействие на космическа скала. Всъщност предишни изследвания показват, че парниковите газове, отделяни от Деканските капани, вероятно са смекчили продължилата с години зима, последвала удара на астероида, както и последиците от нея.

Но как астероидът от реещ се в космоса става предизвикващ катастрофа за живота на Земята обект, все още е неясно. В ранната част от историята на нашата слънчева система, казва Фишер-Гьоде, гравитацията е привличала заедно повечето космически скали с размер на астероид, така че да образуват планети и луни. Този астероид трябва по някакъв начин да е избегнал тази съдба. "Астероидът от удара е останал в стабилна орбита допреди 66 милиона години", казва Фишер-Гьоде. В някаква неизвестна точка преди удара, миграцията на Юпитер през космоса може да е извадила астероида от орбитата му и да го е изпратила с шанс едно на милион право към Земята.

Констатациите правят въздействието в края на креда още по-уникално в историята на Земята. "Около 80% от всички метеорити, удрящи Земята, произлизат от астероиди тип S" или тези от вътрешната част на Слънчевата система, казва Фишер-Гьоде. Убиецът на динозаврите е различен, далечна част от Слънчевата система, дошла на злощастно посещение, пишат от National Geographic.

Птиците са единствените оцелели динозаври. Дори групи, смятани за оцелели, като бозайници и гущери, също претърпели големи загуби. Днес животът на Земята не би бил същият без това рядко случайно събитие, заличило много форми на древен живот, но позволило на оцелелите, включително нашите най-ранни предци примати, да процъфтяват.