Вярвам, че това да стигаш до крайност дава по-добър резултат в изкуството. Но със сигурност не оправдавам да се съсипва живота на останалите, както са правили някои режисьори на цената на това да създават шедьоври. Това каза в предаването
"Сториборд“ на Радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов журналистът и писател Неда Узунколева –
автор на романа "Днес не ми се излиза“.Една от сюжетните линии в романа е свързана с точно такъв режисьор, фанатик на тема кино, чрез който се поставя дилемата: можем ли да харесваме изкуството на хора, които са спорни от морална гледна точка човешки същества. "Това e една от темите, които засягам в романа: за творчеството и за това колко могат да си позволят талантливите хора – те прекрачват всякакви морални граници в отношенията си, но въпреки това ние сме склонни да им простим заради огромния им талант. Аз изпитвам искрена симпатия към този герой въпреки всичко, което той извършва.“
"Последно танго в Париж“ е пример за филм, който въпреки моралния казус относно действията на режисьора му Бернардо Бертолучи, е превъзходен, обясни още писателят. "Не знам как тези две неща, един прекрасен филм и един провален живот, могат да бъдат помирени. Бертолучи проваля живота на Мария Шнайдер, но й подарява и безсмъртие чрез този филм,“ каза тя, като допълни, че впоследствие Бертолучи си взима поука и 30 години по-късно в "Мечтатели“ е различен. Друг такъв пример е "Сиянието“ на гениалния, но деспотичен Стенли Кубрик и отношението му към Шели Дювал. Според Неда Узунколева не бива да се забравя, че тези режисьори имат силна харизма, "каквато има и режисьорът в моята книга – те буквално са като светлина и нощните пеперуди около тях умират.“
Райнер Вернер Фасбиндер е изключителен феномен в Новото немско кино от 70-те и 80-те години със своята продуктивност – създава над 40 филма. Актьор, писател и продуцент, той умира на 37 години от свръхдоза наркотици, изживявайки живота си "горейки в своята стихия“. Той е изключително токсичен към околните, обича живота и като човек, и като творец, но го обича по един екстремен начин, разказа още писателят и разкри, че той е прототипът на героя в нейния роман, тъй като когато е писала книгата на 19 години, е била изключително впечатлена от неговата свръхпродуктивност. "Тези режисьори не са хора без самоконтрол. Напротив, осъзнават своя чар и качества, и ги използват при по-слабите. Фасбиндер никога не се държи лошо с любимата си актриса Хана Шигула. Самата тя казва, че той е осъзнавал, че й е нужно добро отношение, за да му даде онова, което иска. Подобна динамика има между една от героините в моя роман и Режисьора“.
По думите й това, че някой гениален режисьор е "лош човек“ не би трябвало и да се отразява на това как се възприема творчеството му, то да бъде канселирано и забравяно. "Двете неща съществуват паралелно. Не мисля, че решението е да забраним и да забравим тези филми. Може наследството да е помрачено от това, но да не бъде заличено,“ каза Неда Узунколева.