Недялко Йорданов за Радой Ралин
Поетът Недялко Йорданов ни припомни една изключителна личност, която беше станала легенда още приживе. Това е поетът, сатирикът и дисидент Радой Ралин. Не веднъж уволняван и забраняван по времето на тоталитаризма. Човекът, който се отказа от всички полагащи му се привилегии след "избухването" на демокрацията.
"Свидетел съм на бедността, в която си отиде Радой. Обичах го като мой баща и като приятел. Малко преди да си отиде, сподели с мен една своя нова любов, но не ми каза името. Остана си тайна... Беше постоянно влюбен. И самотен. Даде ми само на мен някогашните любовни писма на италианката Лаура за алманах "Море“.
Дали не го забравяме? А колко ни е нужен... Особено днес, когато животът стана толкова безскрупулен...", пише Йорданов в страницата си във фейсбук и публикува стихотворение, посветено на Ралин.
РАДОЙ РАЛИН
Ти ме откри...Осемнайсетгодишен.
Нямах баща... Ти ми беше баща.
И ако днес продължавам да пиша –
ти тази участ ми завеща.
Беден... Без работа... Сам с две момчета...
Помня те... Винаги горд като Цар.
Господи, колко млад бил поета...
Ала за мене – толкова стар!
Мили Радой! Моя мярка за честност!
Бяха щастливи и зли времена.
Не се променяха толкова лесно...
Бяхме послушна и сита страна.
Ето... Ноември дойде... Каква радост!
Тя... Свободата... Пред нас се роди!
Имало още народът да страда...
Всеки побърза да се вреди...
Само ти... Помня... С палтенцето старо...
И със купони от стола... На глас
мило ме каниш... Щедро ме храниш...
И двете канчета носиш запас.
Пак епиграми... Пак уж на ужким...
Твоят последен и вечен протест.
А не обичаше хич люти чушки...
Но твойте лютят ни още до днес.
Ах как те мразят онез... идиотите..
Как те обича народът сега...
Пък и жените... "Мокриш ли котето?“
Твоята мъжка трамвайна шега...
Вечен самотнико! Влюбен... Но тайно...
Само пред мен свойта тайна разкри...
Беше внезапно... Беше случайно...
После отново дълбоко я скри...
И не ми каза думичка даже...
Име... Години... Но беше щастлив...
Като се видим, ще ми разкажеш...
Знам че си някъде... Знам, че си жив...