Недялко Йорданов за Тодор Колев: Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град

От фейсбук страницата на големия български поет Недялко Йорданов. Той с носталгия си спомни за своето приятелство с емблематичния за българското кино, театър и телевизия актьор - Тодор Колев.

"Скъпи приятели, имах един страшно близък приятел, който играеше в няколко мои пиеси и с когото се запознах в далечната 1966 година в Шуменския театър. Казваше се Тодор Колев.Трудно ми е да ви преразкажа какво представляваше през годините и до самата му смърт нашето приятелство. Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град. Иска ми се само да чуете и прочетете една от моите песни, които му подарих и които той пееше по-изразително от мен. Това беше песента за незаконната любов, посветена на любовта ни с Ивана.

ПЕСЕН ЗА НЕЗАКОННАТА ЛЮБОВ

Под звездите стари

край морето

ние сме самички

под небето,

ние сме случайни,

несвободни,

необикновени,

незаконни.

Има нещо тъжно

и нетрайно

в нашето опасно

място тайно –

в ресторанта малък

и безлюден

келнерът ни гледа

тъй учуден.

Келнерът е свикнал

да ни чака

и да ни сервира

два коняка.

Той не ни разпитва,

той се сеща,

че е непривична

нашта среща.

Часовете бързат

тихи и жестоки,

за да ни отпратят

в две посоки,

за да ни разкрият

истината всъщност

с цялата нелепост,

с цялата й същност.

Келнерът е свикнал,

и разбира,

празните ни чаши

не прибира,

той не ни разпитва,

той се сеща,

че е непривична

нашта среща.

Под звездите стари

край морето

ние сме самички

под небето,

ние сме случайни,

несвободни,

необикновени,

незаконни.