Отбелязваме Антоновден

Днес се чества Антоновден. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи и някъде празниците им се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята"). 

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Именници са Антон,Антония - (старо римско родово име,означаващо "безценен, неоценим, който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка,Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони, Тоня.

Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и заселил в изсечена в скалите египетска гробница.

Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: "Къде беше Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?". И тогава се чул глас: "Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят".

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.

Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.