След "Фаталната жена" през 2009-та и "Загадъчна и нежна" през 2010-та, за трета поредна година през февруари галерия "Ларго" организира изложба, чиято тема е вечната жена и нейната непреходна красота. Експозицията спокойно би могла да бъде озаглавена и "Голо тяло" или "Еротично", защото всички картини, включени в нея, разработват темата за жената чрез красотата на нейното тяло. Авторите рисуват в картините си различни състояния. Докато женските образи на Димитър Войнов-младши както винаги са нежни, безплътни, целомъдрени и търсят повече като че ли детето в жената, то напротив - жените в картините на Стефан Темелков са чувствени, страстни, позите и погледа им излъчват дяволитост, подканват към горещи фантазии и събуждане на желания. Мадоните, които обикновено рисува Ивайло Петров тук са представени само чрез картината "Муза". В останалите си платна художникът е погледнал жената по по-различен начин - с очите на мъж, който боготвори и се преклонява пред олтара на женската красота. Героините му са изобразени с неповторимо майсторство, четката му сякаш е изваяла образите на един дъх, с едно безкрайно и нежно движение, предаващо извивките на женската фигура така, сякаш тази фигура е вечна и безкрайната й красота е божествен дар за сетивата на зрителя. Този ефект на жени-богини в картините на Ивайло Петров идва може би от нежните воали, с които е обгърнал прекрасните си модели, а може би и от специалната техника на рисуване, която авторът използва, пулверизирайки боята върху платното по начин, който е негова тайна.
Красотата на жената е представена чрез беззащитността и уязвимостта на нейната голота. Но тази беззащитност е само привидна. Авторите като че ли до един искат да ни внушат, че беззащитната голота на нейното тяло е най-силното оръжие на една жена. И може би са прави.... ще кажем с усмивка ние. Действително откакто свят светува тялото на жената е било нейното оръжие - за добро или за лошо. С него тя е печелела любовта и благоразположението на мъжа, с него тя е изкарвала прехраната си, но с него тя е давала живот и е защитавала и приласкавала децата си.

По различен начин и в различни състояния на духа ще видим жената в платната на участниците в експозицията. Тръпнеща в тревожно очакване е тя в картината на Наско Маринчешки "На терасата", потънала в съзерцателна мечтателност - в платната на Митко Войнов, обзета от чувствена страст - в картините на Стефан Темелков ("Сън", "Сезони"), изпаднала в езалтация в платното на Ивайло Петров "Еротично", затворена в своя вътрешен мир и обсебена от своите страхове и надежди - в картините на Васил Генчев. Но в каквото и състояние на духа или тялото да я откриваме в петнадесетте платна, едно е общото в тях - тук жената е нежна като цвете, красива като богиня, вълнуваща като еротичен блян. Във всички картини жената е центъра на вселената и нищо друго не е добавено в платната - тя е нарисувана като в олтар и това е олтарът на преклонението и любовта на мъжа, олтар, който никой не може да й отнеме и с който тя е благословена откакто свят светува.
Експозицията може да бъде разгледана до 09 март 2011 г.