Поход от Дедеагач до Маджарово в памет на тракийските мъченици

От 27 до 29 септември 2024 г. тракийци от цялата страна, както всяка година, отново организираха поход и преминаха по стъпките на тракийските мъченици от 1913 г.

Фондация "Доктор Димитър Щерев" с ръководител професор Атанас Щерев от София в координация с Яни Янев - председател на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско дружество “Димитър Маджаров" от Кърджали организираха представителни групи от тракийци за похода от София, Варна, Стара и Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, с. Книжовник, с. Козлец и от тракийските дружествата от Пловдив, Бургас и Карнобат, водени от ръководителите им- ген. майор Нонка Матова, Тодор Ангелов и Антония Иванова.

Походът започна от Дедеагач (сега Александропулис в Гърция) и завърши пред Пантеона на жертвите в гр. Маджарово. Венци и цветя бяха поставяни на знаковите места, където са дадени жертвите. А те са много.

Над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия загиват през паметната 1913 г. След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция срещу България в началото на юли през 1913 г. българските села в Тракия са ограбени и опожарени от редовна турска войска и башибозук, а населението им прогонено от родните им места.

Част от тази драма е и трагедията на тракийската бежанската колона от над 20 000 души, състояща се от старци, жени и малки деца от Западна Тракия, бягаща за спасение към пределите на България. Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с бой и псувни от Дедеагач (сега Александропулис) на 23 септември 1913 г. от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им.

Узнали за случващото се войводите Димитър Маджаров и Руси Славов решават да пресрещнат колоната до гр. Фере и чрез сражение да освободят бежанците. При Фере, по време на сражението, повечето бежанци са успели да избягат към планината, но мнозина остават и биват нападнати и избити. “Мъжете всички бидоха избити" - разказват очевидци, а над 300 жени били отвлечени от разни села, но най-много били от Окуф, които след много насилия са били откарани в Ортакьой (Ивайловград) и след реокупацията, заедно с други отвлечени били предадени на българските власти .

Една част от бягащите в планината, около 800 души се отделя от основната колона и спира за почивка в Армаганската долина, където бива открита от турска потеря и над 400 души са посечени, а 80 жени са пленени и отвлечени. Тракийци сега я наричат “Долината на смърта".

Пръснатите в планината бежанци са събирани в продължение на три дни от войводите и колоната вече наброяваща над 20 000 души потегля към България като по пътя постоянно бива нападана и дава много жертви. Много от останалите в планините в последствие са избити от прочистващите потери на башибозука.

На 4 октомври бежанската колона пристига на р. Арда (границата с България) до с. Ятъджик (сега гр. Маджарово), но е пресрещната със засада от турска войска и башибозук и дава над 1 800 жертви. По разказите на преживелите бежанци река Арда е текла “мътна и кървава". На това място е издигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година правят възпоменателно поклонение.

През целият път от Дедеагач до река Арда загиват над 200 малки деца и пеленачета. В тяхна памет е изграден паметникът на Илиева нива до с. Глумово, общ. Ивайловград.