Ползите от консумацията на ферментирали храни

Редовната консумация на ферментирали храни може да бъде от изключително значение за цялостното ни здраве. От хиляди години с помощта на млечно-кисели бактерии и/или дрожди и подходящи условия (температура, продължителност) хората от целия свят променят и запазват храната си. За българите е традиционно киселото мляко, за корейците – кимчи, за руснаците – кефирът. 

Ферментацията е процес, при който въглехидратите и протеините се разграждат с помощта на бактерии. Ферментацията увеличава съдържанието на ценни вещества в храната и ги прави по-лесно смилаеми и усвоими. Когато ядем храна, съдържаща живи култури, подпомагаме баланаса в стомашно-чревния тракт и доброто храносмилане. 

Ферментиралите храни играят ключова роля в различни диети. Независимо дали става въпрос за кимчи в Корея, кефир в Близкия изток или кисело зеле в България, хората в различни страни отдавна са признали както вкуса, така и хранителните ползи на ферментиралите храни.

Ферментацията протича естествено, когато на бактериите се предостави шанс да преобразуват въглехидратите в храната в по-елементарни форми, като алкохол и киселина. В случай на ферментирали храни, бактериите предварително усвояват храната, което прави хранителните елементи по-лесно достъпни за организма и произвеждат пробиотици.

Доказано е, че пробиотиците поддържат здравословен микробиом в червата, което прави ферментиралите храни един от най-мощните начини за поддържане на храносмилателното ни здраве. И тъй като здравето на червата е свързано с подобряване на здравословното ни състояние в много аспекти, редовната консумация на ферментирали храни може да бъде от изключително значение за цялостното ни здраве.  

Важно да знаем:

– Ферментиралите храни не бива да преминават през допълнителна топлинна обработка (печене, варене, стерилизация).

– Когато търсим ферментирали храни в супермаркета, на тях трябва да има етикет, на който е написано, че те са ферментирали по естествен начин.

– Добре е храните, съдържащи живи култури да са част от всекидневното меню и да са разнообразни – кисело мляко, кефир, боза. Ако все още не сте ги яли, трябва да ги въведете бавно в хранителния си режим.

Кои продукти са подходящи за ферментиране?

Може да се каже, че почти няма неподходящ зеленчук. Плодовете обаче искат много повече време за ферментация, заради високото съдържание на захар в тях, а и не всеки ще хареса специфичният вкус, който придобиват впоследствие. Въпреки това, може да опитате – праскови, круши, ябълки и сливи са подходящ избор за целта.

Как да си приготвим ферментирали храни?

Макар да звучи доста сложен процес, ферментиралите храни всъщност изискват много малко. Всичко се свежда до зеленчуци (нарязани или цели), разтвор от вода и сол, и достатъчно време при подходящата температура, за да се развият полезните бактерии. Най-важно от всичко е, че през цялото време на протичането на ферментацията, продуктите трябва да са изцяло потопени в соления разтвор, за да се избегне развитието на мухъл.

Ако използвате нарязани или настъргани зеленчуци, добре е след като ги поръсите със сол, да ги омачкате и натъпчете хубаво в съда, така че да избегнете евентуалните въздушни джобове. След като налеете водата, отново натъпчете добре. Ако продуктите са цели (като краставички, например), е достатъчно просто да ги подредите в съда и да ги залеете с разтвора.

Солта е важна, не само защото спира развитието на нежелани бактерии, но и защото запазва зеленчуците по-хрупкави. Колкото точно количество сол ще използвате, е въпрос на вкус, но около 3 супени лъжици на килограм е добро съотношение.

Какъв съд да изберем?

Всеки керамичен или стъклен съд е подходящ, стига да има достатъчно широко гърло, така че да може да затиснете зеленчуците потопени в разтвора. За целта може да използвате чиния и плосък речен камък, например.

Кога са готови ферментиралите храни?

Продължителността на процеса зависи от вида на зеленчуците или плодовете, количеството сол, което сте използвали, и температурата, при която протича ферментацията. Трудно е да се определят точни срокове, затова най-добре разчитайте на вкуса си. Оставете съда на стайна температура за три дни, след което опитайте съдържанието – ако ви допада на вкус и киселинност, значи е готово. Ако не – оставете за още ден-два, и опитайте отново.

Ако по време на ферментацията на повърхността се появи тънък слой бял мухъл, няма причина за притеснение – внимателно го отстранете, доколкото можете.

След като продуктите са готови, съхранявайте съда на студено – в хладилник ферментиралите храни ще издържат няколко месеца, съветват от superzdrave.