Предсказания в картини: Предупреждения за климата в творби от 19-ти век

Нова изложба, която документира въздействието на индустриалната революция, включва няколко художници, писатели и мислители от 1800 г., които започват да улавят трансформацията на околната среда.

 Нова изложба в библиотеката Хънтингтън, Музея на изкуствата и ботаническите градини, точно извън Лос Анджелис, озаглавена Storm Cloud: Представяне на произхода на нашата климатична криза , помага да се проследи научният, исторически и художествен запис до началото на индустриалната революция.  

Един ранен свидетел на променящите се нюанси на някога ясното небе и непокътнатия пейзаж в провинцията е британско-американският художник Томас Коул.

През 1839 г. той пътува до Портидж Фолс на река Дженеси в северната част на щата Ню Йорк, за да документира великолепните гледки, скалисти скали и изобилна зеленина, заобикаляща дълбокия пролом, през който тече реката.

Задачата на Коул, възложена от комисаря по каналите на щата Ню Йорк, беше да запази в маслена боя гледката, която щеше да бъде унищожена от предстоящото строителство на нов канал, който щеше да се основава на успеха на канала Ери, открит през 1825 г.  

Коул, който беше известен с монументалните си пейзажи, създаде визия с гигантски размери на великолепието на природата в платно, което е високо 7 фута (2,1 м) и широко 5 фута (1,5 м). Жива есенна зеленина обрамчва драматичната вертикална гледка към дефилето и водопадите, течащи отвъд него. Но този Едем не беше девствен. На върха на скалата от едната страна на дефилето се намира живописна хижа; точно отсреща, на отсрещната скала, на равна земя, очевидно изсечена от дивата растителност, доминираща по-голямата част от мястото, се намира жилищен лагер за работниците на канала.  

Портидж Фолс на Дженес (Снимка: Томас Коул, около 1839 г. Подарък от фондация Ахмансън. Библиотеката на Хънтингтън, Музеят на изкуствата и ботаническата градина)

 

Други признаци за продължаващото посегателство на индустрията върху природата се появяват под формата на тъмни облаци в развълнувано движение над дефилето. Под дефилето, точно отвъд вълнообразна рекичка, лежат възлести, усукани останки от две мъртви дървета. И сред всичко това, самият Коул се появява като наблюдател и хроникьор на предстоящата загуба на естествения пейзаж в малък автопортрет, който го изобразява как скицира сцената, докато седи в почти скрита зелена беседка. Сякаш картината не е разкрила достатъчно чувствата му, думите му също се появяват на стената на галерията отгоре: "Опустошенията на брадвата се увеличават всеки ден – най-благородните сцени са запустени.“ 

Величествената визия на Коул е само един от приблизително 200-те артикула – включително картини, научни илюстрации, редки книги, снимки, ръкописи, рисунки и текстил – които документират как някога ясното небе и недокоснатите пейзажи са се трансформирали от Индустриалната революция. Виждаме как от 1780 г. нататък двигателите на промишлеността буквално се развиха. Увеличаващият се брой пещи за изгаряне на въглища скоро зареждаха все повече и повече фабрики и мелници, като техните продукти често след това се транспортираха до градските пазари чрез новопостроени железопътни линии и пренасочени водни пътища и канали. 

Коулбрукдейл през нощта (С уважение към: Филип Джеймс де Лутербург, 1801 г. Научен музей/Библиотека със снимки на науката и обществото)

Между другото, френският художник Филип Жак дьо Лутербург (1740-1812) също описва метаморфозата от пасторална сцена към индустриално работно място. В неговата картина от 1802 г. "Железодобивната фабрика, Коулбрук Дейл през нощта“ огнената нощна сцена на заводите за топене на руда изглежда ужасяваща като котел за Хелоуин.

Междувременно учените също наблюдаваха атмосферните промени и метеорологичните отклонения и изложбата проследява и тези открития. През 1833 г. британският химик и метеоролог Люк Хауърд (1772–1864) публикува своето изследване от 700 страници "Климатът на Лондон“. Неговото изследване на ежедневните показания на температурата, нивата на водата, валежите и посоката на вятъра в Лондон за едно десетилетие го накара да заключи съществуването на това, което той нарече ефект на градски "топлинен остров“. Придружаващият етикет на изложбата обяснява процеса зад откритията на Хауърд: "Тъй като сградите, пътищата и другата градска инфраструктура поглъщат и преотдават слънчевата топлина, градовете обикновено са с няколко градуса по-топли от по-слабо развитите райони с дървета и водни басейни.“ Хауърд също отбеляза, че подобни промени в температурата съвпадат с явление, което той нарече "градска мъгла“ – което днес наричаме смог или замърсяване на въздуха. 

Изложбата подчертава и пионерската работа в областта на околната среда на по-малко известния американски учен, изобретател и защитник на правата на жените Юнис Нютън Фут (1819-1888), чиято публикация от 1856 г. Обстоятелства, влияещи върху топлината на слънчевите лъчи в The American Journal of Science and Arts, демонстрира, че въглеродният диоксид (CO2) улавя топлината, процес, променящ климата, който тя нарече ефект на улавяне на топлината. Нейният беше първият записан експеримент, показващ въздействието на емисиите на CO2 върху това, което сега наричаме изменение на климата. Но изследванията на Фут бяха почти пренебрегнати. Вместо това, британският физик Джон Тиндал (1820-1893) получи признание за откритието в проучване, публикувано три години по-късно. Остава неясно дали Тиндал е бил запознат с работата на Фут. 

Още като това:

Писатели като американския автор и натуралист Хенри Дейвид Торо (1817-1862) също са започнали да събират свои собствени измервания на променящите се дълбочини на реките и подробни бележки за цъфтежа и появата на птици близо до Walden Pond в Конкорд, Масачузетс, където живее. 

Но едва през последните десетилетия стана ясно колко съществени неговите наблюдения могат да служат като точки за сравнение между тогава и сега. Вижте, например, методичната графика на Торо за температурите през сезоните в Walden Pond. Съвсем наскоро биологът по изменението на климата Ричард Примак описа подробно в книгата си Walden Warming многото цветя, които сега цъфтят по-рано днес, отколкото по времето на Торо, поради повишаващите се температури.  

Докато данните на Торо днес се използват най-вече за целите на сравнението, самият автор изрази тревога от щетите, причинени от човешка намеса, казва Карла Нилсен, куратор на изложбата и старши куратор на литературната колекция на Хънтингтън. По време на разходките си "Той забелязваше, че курсът на Меримак се променя поради фабриките по реката“, казва тя пред BBC, защото язовирите, построени във връзка с мелниците, нарушават естествения, сезонен поток на водата.

 

Както Мелинда МакКърди, куратор на британското изкуство в Хънтингтън и съкуратор на изложбата, казва пред BBC: "Ние не казваме, че изменението на климата е било признато като такова през 19-ти век, но в същото време, казва тя, хората започват да: "признават, че индустриалната революция и човешките действия" променят околната среда.

Може би по ирония на съдбата тези нарастващи предположения за потенциалните щети, причинени от индустриализацията, съвпаднаха с нарастващото благоговение към природата, насърчавано от романтични поети като Уилям Уърдсуърт, някои от чиито ранни издания също са изложени. Или може би този новооткрит ентусиазъм е подхранван поне отчасти от растежа на градовете, където сега живеят много бивши селски жители, намиращи работа в процъфтяващите сфери на индустрията. Пътеводителите (няколко от които са изложени в изложбата) се размножиха, докато пътешествениците се впускаха в провинцията, за да се свържат отново с природата.  

Такива нагласи насърчават екологичното съзнание на Томас Коул, наред с други. Но може също да е повлияло на някои художници да не показват изрично промените, настъпващи в околната среда. Британският художник Джеймс Уорд (1769–1859) през 1805 г., например, реално изобразява пейзажа на водещата индустриална зона близо до Суонзи, Южен Уелс, популярно наричана Коперополис, сякаш тъмните облаци дим, излизащи от фабриката винаги е имало комини. 

В донякъде подобен дух някои критици сега твърдят, че картините на великия британски художник Джон Констабъл (1776-1837) представят често идеализирани гледки на провинцията на Съсекс, с която работата му е толкова тясно идентифицирана. Това са земите, през които минава река Стур, където е израснал и към които остава привързан през целия си живот. Изложен на показ виждаме един от неговите прочути 6 фута дълъг пейзаж (често наричан негови шест фута), Изглед върху Stour близо до Dedham, 1822 г. Това е привлекателна пасторална сцена, в която зеленината на речния бряг рамкира мъже на работа, управляващи баржите си през водата – и също така насочва очите на зрителите към дървен мост в далечината и отвъд него, църковната кула на град Дедам. 

Разбира се, картината показва забележителното око на Констабъл за детайлите; многото часове на наблюдение, прекарани в скициране на облаци, го бяха научили да изобразява облачни образувания с научна точност. Но реалистично представената сцена не разказва цялата история, казва Маккърди. По време на зрелостта на Констабъл британските пейзажи може да са били в процес на пресичане и разкъсване от железопътни линии и фабрики, а реките са били превръщани в лесно плавателни канали. Но сцената, която той представя, казва Маккърди, е "гледана през носталгичната призма на детството... докато я рисува като възрастен“.  

В ярък контраст, британският художник и критик Джон Ръскин (1819-1900) заклейми генерираните от въглища сажди и дим, потъмняващи предишното чисто небе, като "Буренозовия облак на 19-ти век“. Това беше заглавието, което той използва за две публични лекции, които изнесе през 1884 г., и думите му звучат из цялата изложба, която на видно място показва неговото увещание, описващо буреносния облак, сякаш "е направен от души на мъртви хора“.   

Изложбата показва диапозитиви, извлечени от рисунки на Ръскин, които той е използвал в лекциите си, Гръмотевични облаци, Вал д'Аоста (1858) и Изследване на облаци: Ледени облаци над Конистън (1880), както и акварел от 1876 г., озаглавен Залез при Херн Хил през димът на Лондон. В тези творби зрителите могат да видят потъмняващата трансформация на небесата, която Ръскин щателно е проследявал в своите дневници и рисунки през годините. Това, което сега познаваме като замърсяване на въздуха, той нарече "чумен вятър". Ръскин се надяваше да събуди загриженост с лекциите си, които бяха сред най-ранните произведения, изрично обсъждащи предизвиканите от човека промени в климата, но не е ясно каква е разликата в неговото възмущение. "Не знам за никакви конкретни доклади за реакции към лекциите“, казва МакКърди.  

Джон Брет, 1856 г. Снимка: Тейт

И все пак, гъстият, обезцветен въздух на грахова супа в Лондон дотогава не беше тайна, като писатели като Чарлз Дикенс и сър Артър Конан Дойл често споменаваха нездравословната и ограничаваща видимостта жълтеникава мъгла в града, както направиха многобройните карикатури в Punch .  А през 1891 г. британският учен Б. Х. Туейт (1858-1908) публикува предупредителна брошура, озаглавена Лондонската димна чума. В него той твърди, че лошото качество на въздуха в Лондон, причинено от въглищата, е толкова смъртоносно, колкото и Голямата чума от 17-ти век, което представлява смъртността на четири процента от населението на Лондон за две седмици през 1886 г. 

 

В началото на 20-ти век започват да се формират различни групи, които се застъпват за по-чист въздух. Наистина, британският художник Р. У. Невинсън (1889–1946), чийто мътносивкав пастел от 1916 г. "От прозорец на офис“ се появява в изложбата, самият той помогна за основаването на The Brighter London Society.   

Но буреносният облак на 19-ти век не спря, поради което най-мощната и трогателна творба на изложбата може би е внушителната ледена панорама Glacier of Rosenlaui от повлияния от Ръскин британски художник Джон Брет (1831-1902). Изплува широк, ярък поток от бяло, обагрено със синьо, и се движи нагоре от корито от камъни и камъни с различни размери, като в крайна сметка води до подобна на небеса мъгла от планини и облаци и може би отвъд самото време, когато достигне горната част на картината . Какъв по-добър символ на естествено великолепие от този девствен ледник, толкова плътно покрит със слоеве сняг и лед, че е почти невъзможно да си представим тази замръзнала маса да се оттегля, топи, разтваря с повишаването на температурите. 

Буреносният облак: Представяне на произхода на нашата климатична криза е в библиотеката Хънтингтън, Музея на изкуствата и ботаническите градини, Сан Марино, до 6 януари 2025 г.