Предстоящи събития, организирани от Историческия музей във Варна

Музеят на Възраждането - Варна по традиция отбелязва Трети март с организирането на изложба, посветена на бележити българи. Тази година тя е посветена на 280-та годишнина от рождението на Св. Софроний Врачански и е под надслов "Надеждата за Българската свобода".

Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов.Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски.

Сред ценните експонати на изложбата е  ръкописът на "Неделник“-а на Софроний Врачански с неговия автопортрет, който се съхранява в Регионалния исторически музей – Шумен и неговото първо издание от 1806 г. Първата подвързия, която изработва врачанският епископ  е част от фонда на Музея на Възраждането и също ще бъде част от изложбата.

От 2 до 30 март 2019 г. в Детския кът на Морската градина – Варна (до Летния театър),  варненци и гости на града ще могат да разгледат изложбата "Варненците, които градиха държавността. 140 години Учредително събрание“. Тя е съвместна инициатива на Детския  кът и Музея на Възраждането - Варна.

От изложените пана посетителите ще имат възможност да научат интересни факти за личностите, които са участвали при изработването на Търновската конституция и са поставили на началото на българския парламентаризъм.

След Освобождението на България от османско иго, в изпълнение клаузите на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) и на Берлинския договор (13 юли 1878), по разпореждане на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков е свикано Учредително събрание, което да изработи и приеме основния закон на страната. Още в член 4 на Берлинския договор, подписан между Великите сили и Османската империя, се казва: "Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството…“. 

Първото народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. В него участват 242 народни представители. От тях 116 са избрани по право (11 висши духовници и 105 административни служители), 92 пряко избрани, 21 са назначени от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора - голяма част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, две трети от тях владеят френски, а почти половината френски и още един език, около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение, сочат историческите данни от този период.

Варна е представена от 11 депутати. Сред известните имена са Митрополит Симеон Варненски и Преславски, Велико Христов, Янко Славчев, Никола Даскалов.