Приемът на цинк не винаги е полезен

Скорошно проучване показва потенциална връзка между по-високия прием на цинк с храната и повишения риск от ендометриоза при жените. Резултатите от това изследване са публикувани в сп. BMC Public Health.

Цинкът е микроелемент, който е от съществено значение за множество телесни функции - от производството на инсулин до здравето на имунната система. Той играе роля и в регулирането на хормоните, синтеза на ДНК и на някои протеини, както и в клетъчното делене и растеж.

Тялото ни не може да произвежда цинк, затова трябва да си го набавяме чрез храната. Поддържането на правилния баланс обаче е от ключово значение, тъй като както твърде многото, така и твърде малкото цинк могат да нарушат човешката физиология.

Ендометриозата представлява растеж на ендометриални клетки извън матката и засяга около 6-10% от жените в репродуктивна възраст. Заболяването често води до болка и потенциални усложнения като безплодие, което засяга до 50% от диагностицираните.

Проучването анализира данни от 4315 американки на възраст от 20 до 54 години. В него се изследва връзката между приема на цинк и риска от ендометриоза.

Участничките са посочили сами дали имат диагноза ендометриоза и са документирали приема на цинк чрез 24-часови хранителни дневници. В анализа са отчетени фактори като възраст, индекс на телесната маса, физическа активност и употреба на добавки.

Въпреки първоначалното предположение, че високият прием на цинк може да намали риска от ендометриоза, резултатите показват, че по-високият прием на цинк може всъщност да увеличи вероятността от развитие на това заболяване.

Оказва се, че жените, които са консумирали над 14 милиграма цинк дневно, са имали 60% по-висок риск от ендометриоза в сравнение с тези, които са консумирали 8 милиграма дневно или по-малко.

Цинкът може да играе роля при ендометриозата, като управлява имунните реакции на организма и намалява оксидативния стрес, който може да допринесе за развитието на ендометриоза.

Той също така помага за контрола на ензими, наречени матрични металопротеинази, които са важни за възстановяването и растежа на тъканите.

Проучванията предполагат, че жените с ендометриоза може да имат по-високи нива на някои видове от тези ензими, по-специално MMP-2 и MMP-9.

Според авторите тези ензими могат да допринесат за разпространението на ендометриозната тъкан извън типичното ѝ местоположение.

Това е така, защото този тип ензими разграждат извънклетъчния матрикс (структурата на околната тъкан) и насърчават освобождаването на определени възпалителни молекули, които помагат на ендометриозните клетки да се разпространят в близките тъкани.

Високото съдържание на цинк може също така да повлияе на ендометриозата, като действа като металоестроген или метален йон, който се свързва и стимулира естрогенните рецептори.

Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване, което означава, че разчита на естрогена за своя растеж и прогресия. Следователно цинкът във високи дози може да бъде ендокринен разрушител, нарушавайки хормоналния баланс на организма. Това потенциално може да насърчи развитието и разпространението на ендометриозата.

Проучването установява, че около 8 милиграма цинк дневно е подходящата доза за жени, които не са бременни. Това количество може да намали риска от ендометриоза в сравнение с по-високия прием на минерала. За бременните жени подходящата дневна доза е 11 милиграма, пише Puls.bg.

За постигане на препоръчителния прием е добре да се консумират естествени източници на цинк като говеждо месо, тиквени семки, пуешки гърди, леща и кисело мляко. Стридите са източник на особено високи нива на цинк. Приемът на добавки обаче трябва да се избягва, освен ако не е препоръчан от специалист, тъй като излишъкът може да доведе до прекомерни нива на минерала.