Така започва през 1983 г. съчинението на петокласник в училището в Цонево. След като по цял час децата говорят за поредния дух, появил се през нощта, учителят е принуден да зададе тема "Моята среща с призрака".

От работите обаче така и не става ясно дали това е единият от четиримата селски луди. Или става дума за банда от съседните села, която всява психоза и краде кокошки. Здравата по това време власт също е безсилна. Милицията от общинския център Дългопол устройва засади по всичките села на брега на 40-километровия язовир"Цонево", но без успех. Дори веселата къща на учителите от града, в която няма вечер без забави и танци, утихва.

"Бях в 5-и клас и ясно си спомням онези нощи. Беше пак през януари и всички деца виждаха навсякъде призраци. Всеки силует, всяка сянка оприличавахме на нещо фантастично. Едно мое съседче - Иво дори изпадна в шок от тази история. Много ни беше страх да се прибираме сами от училище", признава Диана Георгиева, която сега е учителка в селото.

С 4000 жители по това време Цонево е странен конгломерат от различни български групи, турци и цигани. То е създадено от пришълци от близкото село с коренно население Сандъкчи, преселници от Източна Тракия, Македония, Шоплука и от близкия древен район на Голица - столицата на Петльовден. Тези групи живеят в съседното Яворово.

След изграждането на големия язовир "Цонево" през 1971 г. между двете села е направен нов квартал с турци от потопените под водата Голямо Делчево и Дебелец. "Спомням си, че в читалището имахме пет различни фолклорни групи в зависимост от населението", казва преподавателката Иванка Господинова.

"Аллах ще ни накаже заради джамията в Дебелец. Никой не трябваше да я пипа", мърморят всяка вечер в кръчмата турците. Те не могат да простят на соцвластта, че десетина къщи от селото заедно с храма са превърнати в почивни бази за отдих на варненски предприятия.

Поначало мюсюлманите на Дебелец и Голямо Делчево искали да бъдат изместени пак в района на язовира в планината, но не да бъдат смесвани с християни. Между двете групи сякаш започва верска война с магии и клетви. Причината е, че и двете религии нямат свой храм.

"В Цонево незнайно защо никога не е имало черква", свидетелства Иванка Господинова. За джамия пък била използвана стара къща. Историята с черквата обаче е генераторът на всички разкази за призраци.

Още при създаването на обединеното Цонево бил отреден парцел за черква. Дълги години обаче никой не подхванал градеж на храма. Накрая мястото било дадено на младо семейство през 1967 г. То си направило прокълната къща, която се оказала прокълната.

"Жената беше моя колежка - учителката Милка Илиева, много добра математичка, а мъжът й бе от нашето село - Марин Горанов. Отиват със запорожеца си на празника на Военноморските сили във Варна. На сутринта се връщат и на жп прелеза при село Султанци влакът ги размазва с още двама души.

След това в къщата на църковното място се заселва друго семейство. Мъжът Гочо бил знатен комбайнер, с него работела и съпругата му Радка. Двамата жънели край моста над река Камчия към с. Величково. Изведнъж се извила лятна буря, семейството се скрило под комбайна.

Мълния обаче треснала машината и под нея мъжът и жената били изпепелени - легнали били под най-металната част.

"Аз също бях комбайнер през лятото, бях наблизо. Като видях бурята, качих се на моторетката и избягах вкъщи. А тях ги уби гърмът. Край този мост има още 4-ма човека, убити от мълния, странна работа. Единият се прибирал от влака от Величково, другият пасял овцете наблизо", свидетелства учителят по история Димитър Димитров. Той познава всички, които са живели в прокълнатия дом.

Третото семейство, което се настанява там, е на учителя от Варна Владимир Лозенко. Преподавателят с белогвардейски произход бил мистик и се заел да махне проклятието.

Заклал черна кокошка и намазал с кръвта й всички прагове в обвеяната с лоша слава къща. Взел си и черна, и бяла котка. Когато след месец намерили черната убита, обявил, че доброто е победило и проклятието е премахнато. Години по-късно Лозенко умира сравнително млад във Варна.

За последно къщата е обитавана от бай Кънчо, който вече е покойник. Някои от по-старите селяни твърдят, че духовете на всички от прокълнатата къща не могат да намерят покой. В същото време най-накрая християните от Цонево успяват да съградят преди 5 години малък кокетен храм на името на княз Борис Покръстител.

Докато проклятието върлува, мюсюлманите също кроят планове за джамия. По време на възродителния процес те демонстративно започват строеж, но властта праща булдозерист да го събори. Малко след това той загива вжестока катастрофа край Цонево. "Много магии съм направил, затова внукът ми е сакат с едната ръка", признава стар ходжа.

Краят на междуверските проклятия би трябвало да дойде, когато Йордан Цонев и Ахмед Доган пристигат лично да направят първа копка за нова джамия. Храмът е доста масивен, но вече 8 г. строежът е замразен. "Идват отнякъде пари, строи се, после го спират", казват хората.

По ирония на съдбата пък старата джамия в Дебелец вече е хотел. Цоневският бизнесмен Хасан купува парцела и напук на старите проклятия прави на нейно място заведение.

Източник: в. "24 часа"