Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Проф. д-р Георги Момеков посочи антибиотика за решаване на голяма част от нашите проблеми | ||||||
| ||||||
Здравейте. Агресията над фармацевти - не ставаме за пръв път свидетели на подобни неща. Нека да кажа още малко за случилото се. Човекът е искал да си закупи лекарства, не е имало обаче рецепта за тях, фармацевтът му е отказал, заради липса на такава и съответно получава агресия от клиента. Вашият коментар. Като че ли в последните години се създава едно усещане за безнаказаност и то точно при такъв тип инциденти, защото или не се случва нищо, или това, което се случва е просто неспособно да държи такъв човек далеч от подобно поведение. В случая абсурдното е, че един човек, който явно е рецидивист, тоест, един престъпник се сърди, защото друг човек не иска да наруши закона и изпълнява своята работа, която се контролира. Уверявам ви, че може би няма други места на света, както и в България, в които влизат толкова много контролни органи. Фармацията е една супер фино регулирана работа и в откритите аптеки. Много е тъжно, тъпо и не мога да кажа, че сме в безизходица. Вероятно този човек ще бъде хванат, но превенцията може би е по-важна да не се стига до такива неща. Мога да му вляза в обувките на господина, аз просто, когато вие ми споделихте, аз не бях чул за тази новина. Просто вчера по някаква причина не гледах 4 часа телевизия, което правя ежедневно и на 20-та секунда разбрах, че е човек, който познавам. От 25 години преподавам и тези ... Ваш студент? Ами бивш студент, всъщност няма бивши студенти, те стават част от близките ни, ние сме приятели с нашите студенти. Аз съм убеден, че ако обиколите този квартал, това е един от хубавите квартали, в които човек рядко чува и въобще не очаква такива неща. Ако там поразпитате хората из квартала, без да съм го правил, съм убеден, че ще кажат за това момче страхотни неща. И е много тъжно, защото това момче може да ви разкаже, той се занимава и с наука, има една блестяща научна кариера, която съвместява. С това също му влизам в обувките, защото и аз 14 години също съм работил в аптека. Много е тъжно, че си говорим за такъв инцидент изобщо. Къде обаче е проблемът? Кой трябва да противодейства в случая, къде се къса тази нишка въобще, до народопсихология ли е, до институции ли е, до какво е? Днес или вчера нещо мернах по вестници, че някакво дете пак е карало по “Хемус" кола, не деца карат в насрещното по магистрали. Имаме някакви проблеми с правилата. И в крайна сметка напоследък се оказва, че в България хората, които спазват правила са едно малцинство, за каквото и да било. Сега, извън това, че човек може да недоволства, и да, дълго време хората бяха обучени на това, че могат да си взимат всичко, пак под натиска на улицата като цяло и под натиска на може би на не винаги добросъвестно ръководство на аптеки. Но хората трябва да са наясно, че има причина да има лекарства с рецепта, в аптеките има огромен брой лекарства, които фармацевтът може да отпусне след като получат консултация. За такива тривиални неща рядко се налага да се дават по-силни лекарства. Всъщност лекарства с рецепта, защото съотношението полза - риск е такова, че само лекар може да прецени дали ще бъде по-полезно, отколкото потенциално вредно. Така е, въпреки че всички ние сме го правили, влизаме в аптеката и питаме за съвет, какво може да ни дадете за еди какво си или за еди що си. И те ни съветват, но разбира се в рамките може би на границите, които все пак спазват и имат. Моят кум и много добър приятел, който също е фармацевт, в Германия нахълтва в аптека има опашка от трима души и започва по български да кудкудяка, нещо да пита, при което немската фармацевтка не го отразява. Като му идва реда му казва “Да, кажете, моля". Просто ние някак си нямаме култура, даже в аптеките би следвало да седим на 1-2 метра зад човека, който се консултира, защото говорят за неговата диария и някакви такива други неща, а българинът стои и дава мъдри съвети. Трябва да се отучим от това, хората учат, те са професионалисти и те са там да ви помагат, а не да ви пречат. И това момече, което пострада всъщност в случая е искало да помогне на това лице. Професоре, преди да продължим за фармацията изобщо в България да си говорим, нека обобщим този случай на агресия над фармацевт. Вие казахте за щастие в България тези случаи не са толкова чести, но пък има друг проблем, нападките срещу здравните специалисти. Вашият коментар за тези неща? Вашите слушатели вероятно в голямата си част са хора, които не ходят с ножове и не се саморазправят с когото и да било. Имаме обществени проблеми, всъщност трябва да сме по-нетърпими към такива явления и да съдействаме всячески да не се случват. Наистина съм потресен, защото това е едно момче, което е отишло там да осъществява един процес, който е в рамките на Закона и по определение и по същност, това е елемент на здравеопазването. Аптеките са най-достъпните здравни заведения, това е човек, който над пет години е учил. И пак казвам, специално пък този човек, той е ерудиран в много области, той има и докторска степен, изключително добро и свястно момче. Но дори и един фармацевт да не добро и свястно момче, не върви да бъде атакуван, нападан, за това, че си изпълнява служебните задължения. Не знам, може би аз не съм убеден, че всичко се свежда до промяна на законите и постоянно да говорим за това. Не знам. Какви хора избират да учат фармация? С какви хора ви срещна животът, проф. Момеков? Най-хубавите спомени за един преподавател са т.нар. промоции, това са връчванията на дипломите, които сега се правят по много хубав етикет, с хубави тоги, четвъртитите шапки. Но наистина е много приятно да видиш едни хора, в чието израстване си участвал, как излитат като птици, а пък след това като ги видиш и накъде отиват, и като ги видиш след години, всички се развиват успешно и е много приятно да участваш в това. Ами де да знам, хората са много симпатични. Останали са ми добри спомени от всички студенти, от всички групи, като асистент, аз съм водил по 11 групи в семестър и винаги е било понякога предизвикателство да намериш комуникация с тях. Но студентите са най-хубавото нещо на света. Какво е нивото на образованието за фармацевтите, как вие го определяте и бихте сравнили с други държави от Европейския съюз? Фармацията, подобно на медицината, на правото, архитектурата, ако не се лъжа, тя спада към т.нар. наблюдаеми професии, тоест, нашите учебни програми са напълно хармонизирани с европейските. Нашите дипломи са напълно конвертируеми, но говорим де юре. Де факто успешната реализация на наши студенти по целия свят, във всякакви сфери, защото фармацията е един микс, тя не е само лекарство снабдителен процес, не само аптеки, това е проучвания, това са политики, това са големите фарма компании. Нашите студенти се реализират от Канада до Австралия изключително добре. Еразмо студентите, които ходят да правят научни изследвания в Европа също така, мисля, че се представят много добре. Имаме всяка година от нашия факултет десетина и повече студенти, които правят дипломна работа някъде из Европа, връщат се и я защитават тук. Нивото според мен е абсолютно такова, каквото трябва да бъде. Кои са любимите ви лекции? Моите? Които аз чета ли? Да, които вие четете. Е, това е как да ви кажа, нескромно. Мога да ви кажа какво чета, защото ние сме така на демократичен принцип и има доста хабилитирани преподаватели в катедрата. Аз съм си избрал антибиотиците, защото в антибиотиците има нещо брутално. Когато някой те дразни, трябва да го смажеш, дали ще го смажеш със закон или с антибиотик, когато е бактерий, вече е въпрос на избор. Но това е едно хубаво химическо оръжие с антибиотиците срещу злото, така че много ми харесва. Не мислите ли, че много прекаляваме с това смазване в България? Не, не сме шампиони. Има статистики, има и по-зле от нас, вече има регулация, която прави много трудна вече злоупотребата. Кога трябва да приемаме антибиотик? В пряк смисъл образование, култура, терапията на простотията и не ходенето с ножове. Интелитентните хора, уважаващите околните не правят така. Това е антибиотикът за решаване на голяма част от нашите проблеми - взаимно уважение, култура и любов към науката. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
И във Варна удължиха ваканцията на учениците
12:49 / 23.11.2024
НИМХ предупреди варненци: Опасно време днес!
08:44 / 23.11.2024
Скъпите имоти във Варна: Каква е причината?
13:15 / 24.11.2024
Догодина вероятно няма да има български праскови, череши и сливи?
09:36 / 24.11.2024
Катастрофа на "Хемус" посока Варна затруднява движението
14:04 / 23.11.2024
Варненци настояват за велоалеи на Аспаруховия мост
15:54 / 23.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: